Петър Дочев притежава онази рядка смес между чувствено излъчване, мъжественост, красота и талант, която се пада на актьора много рядко, и която бързо може да го превърне от обещаващ млад актьор в едно от новите лица на българските театър и кино. Той завърши НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ през 2015 година в класа на проф. д-р. Атанас Атанасов, а ние от LT го забелязахме още в един от дипломните му спектакли по текстове на Шекспир, „Под купола небесен“. И предусещането ни за предложения и ангажименти към него се оказа вярно. Още със завършването си получи покана да се присъедини към трупата на Младежки театър „Николай Бинев“, София, където веднага получи роля в спектакъла „Кухнята“. Гледахме го и в детския спектакъл „Алиса“, а по- малко от две години след постъпването си в театъра получи и първата си главна роля. Изигра красивият, талантлив, и склонен към насилие Лу Танер в спектакъла „Като трохи на прозореца“. Догодина предстои да го видим и въф филма на реж. Милена Андонова „Пастир“. Днес обаче искаме да поговорим с него за роля, която хем му приляга като удобна дреха, хем в играта му се долавят особени нюанси.
Лесно и очаквано е Джим О‘Конър, посетителят, човекът, който катализира краха в семейство Уингфийлд в спектакъла „Стъклената менажерия“ да бъде представен като красив и безчувствен глупак. А в твоята игра, в твоето поведение към Лора има човещина, нежност, дори обич. Как се стигна до това решение?
Винаги съм смятал сцената между Джим и Лора за изключително трудна и деликатна. За актьорът, който играе Джим е от голямо значение кой е под кожата на Лора и обратно, защото това е среща на крехки, чуствителни природи. С Каталин Старейшинска, с която сме близки приятели използваме именно тази сцена, за да споделяме един с друг лични истории. Често плачем или се смеем на различни драматургични фрагменти. Изненадваме се, любопитни сме си, общуваме без да изместваме основната цел на сцената и спектакъла, от там може би извира топлината, нежността и обичта, която долавяте.
Добър певец е, хората очакват от него скоро да е с бляскава политическа кариера, а работи в склад за обувки. Тези очаквания ли го пречупват, или има нещо друго?
Това е много любопитно. Той е добър певец и участва в главните роли в гимназиалните постановки. Имаме момче, което се занимава с изкуство, а едновременно с това заобикалящият свят очаква от него главна роля и на политическата сцена. Мисля,че именно там, именно в сблъсъка на реалност и очаквания, точно преди решителната крачка, Джим открива самотата, като най- екзистенциалното чуство, предлагано в думите, които той казва: „Власт, пари, знания. Това е цикълът, на който се крепи демокрацията.” А складът е удобно временно убежище, за преоткриване.
Той успява ли да се влюби в Лора?
В нашата интерпретация той успява да разлюби досегашният си живот или да го постави под съмнения в срещата с Лора
Защо си тръгва? Тя ли е недостойна за него, а той за нея?
На сцената на „Сфумато“ Джим си тръгва, за да се върне.
В последната сцена от спектакъла Джим О‘Конър прошепва нещо на ухото на Лора Уингфийлд? Какво й казва?
Това е любопитна случка. Преди пореднен спектакъл с Каталин се бяхме скарали, имаше особено напрежение между нас по време на представлението. Когато си тръгвах реших да разчупя ледовете и прошепнах нещо, което я накара да се усмихне. След това представление всеки път прошепвам нещо различно…с дъх на любов. Каквото нашият Джим би казал на Лора. Да ме извини Бил Мъри.
„Стъклената менажерия“ от Тенеси Уилямс
Превод: Проф. Евгения Панчева
Художник: Елена Стумбова
Музика: Емануил Одаджиев
Постановка: Йордан Славейков и Димитър Касабов
Участват актьорите: Калин Пачеръзки/Димитър Николов, Албена Георгиева, Каталин Старейшинска, Петър Дочев
Снимки: Яна Лозева
Можете да гледате актьора Петър Дочев и колегите му на сцената на ТР „Сфумато “ на 21.12. 2017 година, билети тук:
http://theatre.art.bg/kupi-bilet.php?p=48740&id=1202&theatre=14&city=20
И на 20.01. 2018 година, билети тук:
http://theatre.art.bg/kupi-bilet.php?p=49258&id=1202&theatre=14&city=20
