“ДВУБОЙ” – евъргрийнът за младите безработници по света и у нас

0
0

Автор: Елица Матеева

Дали Дядо Вазов е подозирал, че отхвърлената му пиеса през 1920 г. от актьорите на Народен театър, които чрез деликатното посредничество на проф. Шишманов най-учтиво замолили автора да си я „оттегли“, ще бъде епично актуална днес? Когато Вазов написал „Двубой“, изпитвал лека стеснителност, че глумата в три действия отстъпва по достойнства на другите му произведения за сцена. Днес последователите на Вазов в драматургический дискурс все още не са измислили нещо по-умно, което да разказва с такава естествена простота за терзанията на младите, останали без работа след приключването на АЛМА МАТЕР.

Тихол Чушкаров, „малък адвокат“, Рачо Драгалевски, „малък вестникар и писател“, Цочев и Д-р Веселинов – приятели и съквартиранти на първите герои, Амалия, тънкоснагата и лекомислената “певачка от Орфеум“, Райна Чавдарова, годеницата на Чавдаров – са все търсещи в тунела на чуждия успех свободна пролука, та да могат и те да се насладят на светлинката заслужено щастие. Търсят, но без успех и изведнъж стават много напрегнати, само че това не е онази влюбена напрегнатост, дето пърха по света и така добре е дефинирана от един друг доктор в пиесата „Чайка“ (А. П. Чехов).

Тук напрегнатостта е резултат от повсеместно безделие. Не че младите не си търсят работа, но все нещо не им се получава играта и то как да се случи, като те са честни и  играят на дребно. В такива случаи, ако те нарекат в местния вестник „някой си“ е вселенска липса на такт, а ако те обидят с думата „разбойник“, то това е чест голяма, защото днес разбойници са министрите с терасовидните гейтове, а ти, авторе на този текст, си тръгнал да се притесняваш за малката си драма с дограмата – как да я стъкмиш за зимата, че токът е с нова цена? 

Затова иде горе-долу реч по сюжет в пиесата на Иван Вазов, която развеселява под звездите на Римски терми варненци в нова версия – леко призрачна, леко причудлива, почти гротеска, под режисурата на Стоян Радев Ге. К., който отдавна се слави с пристрастията си към родната класическа комедиография.

От втория ден на юли трупата на ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна се сдоби с ново дете – спектакълът „Двубой“. Това дете е палаво, закачливо, където трябва е като шило, където си иска, е като криеница и гоненица едновременно, като всяко дете и то обича да се шегува и да лудува. За разлика от някои други деца, детето-спектакъл „Двубой“ ни подтиква да се замислим още в началото на историята му: тези призраци – хората… за къде бързат, та нали на финала на пътя, все онази с косата ще ги прегърне. Странно семе сме хората – от всеки проблем правим слон. А като няма слон и мухата се превръща в слон.

В спектакъла се изявяват младите актьори на трупата: Станислав Кондов, Ненчо Костов, Цветомира Петрова, Полина Недкова, Гергана Арнаудова, Ивайло Иванов, Константин Соколов, Валери Вълчев, подкрепени от зоркия поглед на поколението, към което принадлежи режисьорът – веселия отбор на: Веселина Михалкова, Биляна Стоева, Милена Кънева, Даниела Викторова и Николай Божков.

Защо „Двубой“ е повече от всичко, което шества из театралните сцени и предизвиква смях? Достойнствата му са много: направен е с вкус и с детайл към компонентите на един спектакъл, всичко е от игла до конец – костюмите, сценографията  (художник е Даниела Николчова), жестовете на актьорите. Режисьорът е притурил една орнаментика от мистериозното и загадъчното в стилистиката на Гай Ричи и „Шерлок Хоулмс“ (2009), където етноизказът на музиката и задъхаността на действието си общуват хармонично със средата. Тази нова театрална глума достига до някои измерения на Pulp Fiction-а на един друг весел режисьор, който от време-навреме стреля с пистолетните си роли в киното – та в иронията си към героите на делника „Двубой“ има и щипка от Тарантино – патетиката на персонажите – те могат да са мелодраматични и после да се отворят към трагикомичното.

Режисьорът Стоян Радев Ге. К. умно е подходил към ролята на селянката Демира. Той е мултиплицирал Демира в няколко жени от Белоградчик, които обаче са обединени в колективното съзнание на селото, търсещо решение на проблемите си в града, където са учените люде. Вела, Гела, Дела и, разбира се, Демира трескаво следят волята на Драгалевски – дали ще закупи книжата на поета Аврам Лучов, попаднал в лудницата от прекомерно боравене с рими и учени фантасмагории.

Дядо Вазов добронамерено се шегува с познанията на българина по чужди езици и така Амалия поназнайва освен български, унгарски, че и руски, и там някъде отвъд една премиера на „Княз Игор“ от Бородин в културния живот на Варна, Амалия, Райна и Госпожа Трифкович дружно запяват в естетиката на норвежкото сопрано Сисел Хирхебьо „Улетай на крыльях ветра“, продухани от спомена за ветровете на любовта. Тези три самотни души са като онези три сестри, които все мечтаят за другия свят отвъд тясното пространство на своя бит и душевност, но никога не дръзват да напуснат удобното, познатото. Малката „честна куча“ може и да е като дядовата ръкавичка, но си е за предпочитане пред океана на големите авантюри. И ето, че проблемът на тези персонажи е и наш проблем: удобно ни е да оплакваме битието си, обаче никога не дръзваме да променим същото, да го заменим с неизвестното, с онова отвъд рамката на прозореца. 

„Двубой“ е диагнозата на съвремието ни – обявяваме дуел на кмета, президента, премиера, народното събрание, на корупцията, на престъпността. Обявяваме, но само до обявлението стигаме, не ни липсват сили, а кураж и смелост, за да продължим напред. Протестираме, палим се и само до там. И ние като Вазовите персонажи пускаме в пространството големи думи, но делата са ни малки, а паметта е къса. Младите безработници ще остареят без да усетят, че времето е минало, те повече няма да пърхат с крила, а тихо ще гледат да боднат нещо в полупразните си чинии, някаква песен ще ги преспи до утрото на другия ден.

И аз не вярвам как стигнах до този извод за спектакъла „Двубой“! Уж всичко е смешно, палаво, забавно, а на финала ми става тъжно! Защо ли? Може би заради историята с писмата за несъществуващия динамит, благодарение на които дуелът е отменен. Може би, защото времето предполага герой да не е онзи, който е готов да даде живота си за родината, а предпочита да ограби родината, и… защото постоянно се въртим в омагьосания кръг между службогонци – двубойци и чакаме някой друг да ни спаси от самите себе си. Дами и господа, дуелът се отлага за „други век“! Да живеят героите, да живеят приятелите, да пием за здравето на актьорите!

Глума от Иван Вазов
Постановка Стоян Радев Ге. К
Сценография и костюми Даниела Николчова
Асистент режисьор Ели Пенчева
Плакат Славяна Иванова
Фотография Тони Перец

Действащи лица и изпълнители:
ЧУШКАРОВ – Станислав Кондов
ДРАГАЛЕВСКИ – Ненчо Костов
АМАЛИЯ – Цветина Петрова
РАЙНА – Полина Недкова
Г-ЖА ТРИФКОВИЧ – Гергана Арнаудова
ЦОЧЕВ – Валери Вълчев
ВЕСЕЛИНОВ – Ивайло Иванов
КАРАКАЛПАКОВ – Константин Соколов
ДЕМИРА – Милена Кънева
ВЕЛА – Биляна Стоева
ГЕЛА – Веселина Михалкова
ДЕЛА – Даниела Викторова
ЕВРЕИН – Николай Божков

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here