Гостуващата постановка на ДТ „Гео Милев“ Стара Загора в Нов театър НДК е построена впечатляващо. Този етикет обхваща както актьорската игра (Елена Азалова и Светла Тодорова) и премерената сценография (Теодора Лазарова), така и добре взетите режисьорски решения (Калин Ангелов).
Използваният драматургичен текст се основава на една типична, позната и семейна ситуация. Тя не присъства във всички любовни взаимоотношения, облечени в думата семейство, но именно изневярата е плакатът на тази театрална случка.
Миро Гавран, автор на текста, си позволява да признае, че тази история за първия американски президент е измислица, която той приема за истина. Приема я, защото самият Джордж Вашингтон се явил в негов сън и му разказал тази драматична история.
И така. „Тайната на Джордж Вашингтон“ е тънка нишка, която е заплашена от скъсване през цялото й съществуване. За зрителска почуда тази нишка надживява и самия Вашингтон, нейният създател. Постановката ни въвежда в едно събитие, което е обградено от житейски, непримирими състояния. Джордж Вашингтон е мъртъв, а неговата съпруга (изиграна от Елена Азалова), скърбяща дама на средна възраст и първа дама на Америка, е вдовицата, която иска да срещне своя истински кошмар – любовницата (изиграна от Светла Тодорова).
Актьорската игра на двете дами ни въвлича съвсем неусетно в историята. Съпругата най-естествено е беснеещият призрак, който не може да се примири с миналото, макар и с настъпилата смърт то да е безвъзвратно изгубено. Защо обаче е нужна среща между две жени, които споделят един и същи мъж? Не е ли най-редно омразата помежду им да е безкрайна? Симпатията им е невъзможна, а разговорите им не биха били от най-спокойните. Но все пак съгласието за среща от страна на втората жена клони към нещо особено недоизказано. Докато желанието за среща от страна на съпругата е по-разбираемо, женската завист и омраза са всеизвестен феномен, особено, когато са основателни.
Разговорите, поднесени на сцената, са хронологични. Изследват отделни случки и възможни разпри, запалващи се между уважаемите дами и затихващи в непогасимото минало. Ситуацията, която зрителите наблюдават, илюстрира нещо не толкова необикновено. Имаме обидена съпруга, унижавана от обществото, носена в слухове между приятели и неприятели. И любовница, която е по-млада, по-видима в обществото, заради визитите й с любимия Джордж Вашингтон. Зрителите са насочени правилно в емоционален аспект. Симпатиите са към съпругата, а антипатиите към любовницата, разбиваща най-уважаваното семейство в Америка.
Всичко това се променя в един особен момент от постановката. Тайната на Джордж Вашингтон излиза наяве, съпроводена от важен прожектор, сменящ лицата на двете дами. Сценографското или режисьорско решение подчертава покачената температура на ринга, в който воюват актрисите, замесени в скандала.
Тайната на Джордж Вашингтон е погребана със собствения си създател. Любовницата, която не подозира, че истината не е излязла наяве, се съгласява на тази среща със съпругата, сигурна, че няма да бъде обиждана в името на истината.
Миро Гавран изповядва истината през любовницата, а именно, че тя никога не е била Вашингтонова държанка в консумиращия смисъл на тази връзка. Първият президент на Америка крие безрезервната любов към собствената си съпруга. Сценарият на тази фалшива извънбрачна връзка е плод на мъжкото тяло, с единствената идея да накара съпругата си да ревнува и то само заради това, че Джордж Вашингтон усеща охладняването на жена си към него.
Тази провокативна идея на фалшиви любови се оказва успешна само в контекста на ревността и нейното предизвикване. Точно тук жертвата от тази лъжлива любов – съпругата, която е злепоставяна, лъгана и мамена, както в семейството си, така и в обществото, се превръща в главния виновен. Тук статутът и на любовницата е променен. На старото му място идва етикетът жертва. Освен обсъждана, осмивана и сочена с пръст, втората жена в сложния триъгълник е била на заплата. Това е била и нейната работа – любовница на най-важния американец. Нейното име вече е опетнено и грозно за цял живот, макар и да е в ранната си младост. Нуждата й от паричен ресурс в тежкото положение на семейството й я превръща в инструмент за връщането на любов с охладняващ характер.
Обвинението, което отправя любовницата към нейния събеседник, е наяве на сцената. Съпругата оставя любовта на заден план, за да я замени с властта на първата дама. Съпругата се явява основната причина за президентството на мъжа си. А нейната ярост на жена, на която й изневеряват, е погубена или заменена от изповедта на любовницата.
Тази изповед гласи, че младото наето тяло за възобновяване на чужда любов се влюбва. Признанието на любовницата разказва за постоянен копнеж по мъжа, който я обявява за любовница пред всички, но когато са сами, неговите думи са насочени единствено към собствената му съпруга. Така копнежът на любовницата се превръща в същата ярост, каквато изпитва и съпругата.
„Тайната на Джордж Вашингтон“ разказва за две жени, които обичат един и същи мъж. Две жени, които нямат мъж до себе си.
Постановъчен екип:
Автор: Миро Гавран
Режисьор: Калин Ангелов
Превод: Александра Ливен
Сценография и костюми: Теодора Лазарова
Участват: Елена Азалова и Светла Тодорова
