Ползата да не знаем истината за дребните брачни престъпления

0
0

“Да” – така започва краят. И “когато видите мъж и жена пред олтара, запитайте се кой е убиецът”. “Дребни брачни престъпления” от Ерик-Еманюел Шмит, с режисьор Здравко Митков, отново поставя вечния въпрос, който измъчва поколения наред, млади и стари, мъже и жени. Въпросът за любовта. Идва ли момент, в който обичта просто умира или както Жил, главният герой, пише в едноимения си криминален роман, момент, в който някой от съпрузите умира.

drebni brachni prestupleniq - plakat
“Дребни брачни престъпления”, Снимка: Народен театър “Иван Вазов”

 

Нона Йотова и Иван Радоев разказват историята на съвременна семейна двойка, прекарала 15 години от живота си в един дом. “Нищо особено”, казва си в началото зрителят в залата на Народния театър. Но съвсем скоро разбира, че има значение дали ще удариш със статуетка измислена глава или главата на съпруга си.

Жил, героят на Иван Радоев, страда от амнезия и иска да разбере какъв човек е всъщност, но “ползата да не знаеш истината” се оказва едно от най-ценните неща, които ни остават в дългия семеен живот. Лиза, Нона Йотова, е измъчена жена, страдаща от собствените си страхове и паранои. Животът заедно толкова години се оказва истински ад, който те не издържат, но и обожават.

Постановката отрича класическите теории за патриархалното семейство и потвърждава парадоксите на истинската любов. За Жил и Лиза да се обичат, докато траят илюзиите им, е нещо твърде обикновено и често срещано. Те го опровергават с нетипичната си първа среща и с дребните брачни престъпления, които всеки от тях извършва.

Постановъчен екип:
постановка – Здравко Митков;
сценография – Невяна Кавалджиева;
асистент-сценограф – Лилия Бабунова;
продуцент – Слав Бойчев;
изпълнителен продуцент – Николай Недялков

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here