„Драконът“ – защото героите са някъде сред нас

0
9

Антисталиновата пиеса на Евгений Шварц блесна в София и се превърна в най-успешния гастрол на варненския Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ през последните 20 години. Големият интерес към постановката „Драконът“ на Явор Гърдев се оказа оправдан. Митологичният сюжет неусетно ни увлича в приказна история, но с дебел политически подтекст.

Драконът (Михаил Мутафов), който на пръв поглед бихме определили като добър белокос старец, се оказва циничен деспот, управляващ града близо 400 години. Той го пази „от циганите и от други дракони“. Но всяка година отвежда по една девойка, която намира смъртта си. Този акт на жестокост вече се приема като нещо нормално.

Жертването на един живот е в името на всеобщото спокойствие и комфорт. Примирението е лесният вариант, направил Дракона необходимост. Самият той знае, че властва над „удобни кучешки души на каишка“. Гледайки отстрани не можем да съжалим хората от града, защото всъщност са поддръжници на злото – от страх да не дойде нещо по-лошо. Робското мислене възпрепятства идеята, че за хубавите неща трябва да жертваш нещо. Да жертваш страховете си.

DSC01136

Но каква приказка би било това, ако си няма Герой? В лицето на Ненчо Костов откриваме добротата, смелостта, жертвоготовността, които са нужни за победа над злото. В нашата история актът на освобождение от черните сили е спасяването на Девойката, която възпламенява чувствата на Героя.

Не веднъж властимащите в града се опитват да саботират битката с Дракона. Но съдбата на Героя е предопределена и не може да бъде възпрепятствана дори в пародийния момент, когато вместо копие, получава метален гевгир и тиган. Публиката е в очакване на битката. По време на случващото се в небето, властта се опитва да манипулира хората чрез фалшиви новини по радиото. Това ни звучи някак познато…

Предполагам се досещате… В приказния сюжет Драконът е победен. Но от кого? Щеше да бъде твърде банално, ако пиесата завършва в реда на нещата. След тежката битка Героят вече няма да бъде част от историята. Градоначалникът (Михаил Билалов), който е бил дясната ръка на Дракона, си присвоява победата. Кой е истинският победител знае само Девойката. Под предтекста на геройското си звание Градоначалникът застава начело на новата власт. Думите му за нея са други, но значението им е същото. И този път гражданите ще се примирят и ще лишат себе си от свободен избор.

Евгений Шварц обрисува картината на тоталитаризма, в който обществото е контролирано, нарушават се фундаментални права и свободи. Властващите управляват хората чрез изкуствено насадените им страхове. Познаваме тези облечените в черни кожи образи – душевно осакатени, с мания за величие и поведение, граничещо с лудостта, проявяваща се в образа на Градоначалника.

Техни антиподи са образите на двете деца в лицето на Девойката и Момчето (7-годишният Здравко Кънчев). Те са единствените, в които намираме надежда за бъдещето. Те имат смелостта да изразят позицията си и искат да се противопоставят на несправедливостта. Усилията им отекват само в думи, но може би някой ден именно те ще изкоренят недъзите на обществото, сътворявайки новия ред.

Но в хода на случващото се на сцената, изземвайки властта Градоначалникът вече има пълното право да прави каквото си поиска. Архиварят (Стоян Радев) и баща на Девойката не успява да осуети плана му да се омъжи за нея. Александра Златева, едва на 16 години, изгрява в ролята на невинното момиче, което трябва да бъде жертвано. Злото не познава любовта като съкровена ценност. Отреден ѝ е брак, равностоен на смъртта, която ѝ бе присъдена от Дракона. Ами сега? Ще бъде ли спасена Девойката? Какво се е случило с Героя? Няма ли да възтържествува истинската любов?

Предполагам се досещате… Както става в добрите приказки и тук краят ще бъде добър. Само за да ни покаже, че истинският живот би бил много по-труден и жалък без герои.

Режисурата не натрапва тежестта на времето, за което е писана пиесата. Явор Гърдев разгръща сюжета, разказвайки приказка, която носи своите послания на съвременната публика. Защото продължаваме да виждаме Недостойните начело на привидно демократичната власт. А Героите са някъде сред нас. Такива може да бъдем и самите ние. Стига да имаме смелост. Защото за хубавите неща трябва да жертваме нещо. Да жертваме страховете си!

Гледайте „Драконът“ в Пловдив на 18 март. Също в Благоевград, Плевен и други градове, за които предстои да научим. Ще имате удоволствието да видите истински театър. Изчистена, но внушителна сценография, която изисква от 8 до 10 часа работа на техническите служби. Неслучайно ДТ „Стоян Бъчваров“ получи номинация за наградата ИКАР 2019 за майсторско техническо осъществяване за сценографията на Свила Величкова. Превъзходна актьорска игра, лишена от преструвки и крясъци. Костюми, отразяващи характеристиките на персонажите. И една отрязана драконова опашка.

„Драконът“ – постановка на ДТ „Ст. Бъчваров“, Варна;
Автор – Евгений Шварц;
Превод – Лилия Илиева;
Сц. версия и постановка – Явор Гърдев;
Сценография и костюми – Свила Величкова;
Музика – Калин Николов;
В ролите – М. Мутафов, М.Билалов, Ст. Радев, Ов. Торосян, Н. Костов, Ал. Златева, К. Соколов, Ст. Кондов, В. Митев, Пл. Димитров, Адр. Филипов, В. Вълчев, Н. Кенаров, Ив. Иванов, М. Кънева, Здр. Кънчев, Т. Михайлова, Ю. Чернева, Н. Вълканова.