И ето, че се върнахме… Там в голямата жълта къща, която ветераните на изкуството и културата наричат свой дом. Да, дом. Това не е само институционалното му име в смисъла на място, където отиват да живеят старите хора. Това е истински дом, пълен със светлина, топлина и надежда в уморените очи на тези дейци на културата.
Преди да продължа с разказа си за причината да отидем в Дома за ветерани на изкуството и културата, искам да ви споделя няколко думи за всеки един от тях, защото те бяха така мили да ни посрещнат с усмивки и да застанат пред нас с широко отворени обятия, защото единствното, от което имат нужда, е любов.
Виолета Славова е била примата на Русенския театър и е красяла като истинско бижу и други родни сцени. Тя е може би най-будната искрица в къщата. От нея струи енергия и амбиция като на 20-годишно момиче, готово да покори света. С този хъс тя говори за промените, които иска да се случат в Дома. Всеки път Виолета ни посреща с гостоприемство, прочита ни по няколко реда от стари издания на списание „Театър“, а накрая изважда малко листче с идеи за проекти, които да осъществим заедно. Макар и слязла преди години от сцената, всеки неин жест издава красотата на младата прима, която е огрявала сцената. Щом я погледнеш, веднага можеш да си я представиш след поредната премиера с чаша вино в ръка и дълга до земята рокля.
Иван Иванов е актьор и не сме обсъждали подробно ролите му, но мога да се обзаложа, че е бил повече от страхотен комедиен артист. Поглежда към теб мило, прегръща те и се усмихва, но не широко, както казва той, защото няма зъби. Иван е шегаджията на тази пъстра компания. Винаги може да те разсмее така, че да си зададеш тайничко въпроса “От къде намира сили за това?”. Да, намира, защото когато човек търси и иска, винаги може да открие още малко енергия, за да усмихне всички наоколо.
Ако видите Панайот Ставрев – Йоти, ще кажете “Какво малко старче”. Но той е повече от Голям! Цирков артист, обиколил света, донесъл милиони на нашата родна малка държава (да, държавата ни е малка, за разлика от него). Той има благото излъчване на невинно дете. Пълен е с истории от цирковата арена и турнетата. Първият път, в който го видяхме, влезе в стаята, поговори ни малко, излезе и се върна с една снимка – на него и брат му на около 18 години. Подаде ни я и каза “Това е за вас, вземете я от мен!”… Всяка една снимка значи много повече за тях, от което и да е богатство на тази земя.
Величко Хинов е журналист и критик, с който се запознахме на вчерашното ни посещение. Влезе в залата достолепен и със строго излъчване. След като седнахме на масата каза няколко думи за себе си – току що се е върнал от Пловдив, където е представил последната книга, на която е редактор, но освен това е получил награда за принос в литературната критика и журналистиката. После каза “Сега сте вие. Разкажете ни за вас…”. След около час разговори, спомени, награди и емоции лицето на този човек се промени. Нямаше и следа от строгия поглед. Беше усмихнат и благодарен. Дори на тръгване ми подари книгата с поезия, която е редактирал.
Сия Попова или Госпожа Сия, както я наричат нейните “съквартиранти”, е на 94 години, но е с грим и истинска усмивка. Тя е награждавана българска актриса, която заслужава дълбок поклон не по-малко от всички играещи днес дами на родната сцена. Трудно чува, но умее да разказва – сподели ни за вилата на Съюза край Варна, на която са ходили на почивки. Тя живее на другия край на дългия коридор, по който я изпратихме, а в стаята й може да откриете снимки по стените от нейната младост, както и на нейните близки. Веднага ни сподели и мъката си, че наскоро е загубила сина си. Но животът е за младите, казва тя. На масичката й са поставени поздравителен адрес от САБ за миналогодишния й рожден ден и специален поздрав за 90-годишния й юбилей.
Добринка Караджова Симеонова не присъстваше на нашата среща, но с нея имахме честта да се запознаем миналият път, когато посетихме Дома за ветерани на изкуството и културата. Актрисата от Русенския театър дойде при нас усмихната и бодра, с интерес искаше да разбере с какво се занимаваме. Освен всичко, тя се занимава с нумерология и чертае хороскопите на останалите хора, живеещи в Дома.
Катя Николова пази много спомени за театъра и сцената. Макар вече не много добре здравословно, тя дойде, за да се запознае с нас и да ни дари с милата си и топла усмивка. Тя слушаше внимателно всички истории на колегите си, както и нашия разказ. Зарадва се искрено на малките жестове, които направихме за тях, а това е повече от смисъл за всяко едно подобно действие.
Сред постоянните „гости” на къщата е и журналистът Мехмед Хюсеинов. Сега под тежестта на годините си придрямваше от време на време, но за наша изненада следеше много стриктно разговорите, дори с притворени очи. Сподели, че е писал трудове, заради които е поканен в Германия и Швейцария. Успя да възбуди интереса ни, но за по-нататъшна дискусия бяхме учтиво поканени в стая номер 13. Веднага се сетихме за фаталното число, което сега украсява рамката на вратата му. Но вече имаме друга, много по-точна асоциация – изключително ерудиран и интересен човек. Иначе казано – Мехмед.
Единственият „обитател на къщата“, с който все още не сме се запознали е певецът Евтимий Кантарджиев, но очакваме следващия път да ни посрещне с някоя тиха мелодия от забравеното пиано в залата за гости.
Някой от вас може би ще си каже „Е, това са само 9 човека“. Да, 9 са, но не „само“. Те са отдали живота си на изкуството, защото това е било най-голямата любов в техния живот. Те заслужават не само нашето внимание, а и вашето и най-вече това на държавата, за чиито приходи са пълнили всяка вечер залите или са изписвали с красиви слова жълтите листи на вестниците.
Обещахме им, че ще намерим спонсори, с които наново да изградим пространството пред Дома – ще сложим пейки, ще посадим цветя, ще подновим оградката около градината – всичко това, за да може да излизат спокойно навън, да поседнат на въздух и да се насладят на времето, а разрушената от времето фасада ще превърнем в произведение на изкуството. Това е нашата следваща мисия за идващата пролет. Всеки от вас е добре дошъл, ако иска да се включи в нашата кауза.
Макар и символичен жест от наша страна, ние решихме да организираме дарителска акция на първия рожден на сайта ни. Събрахме сумата от 654 лв., която разделихме между всички и по време на нашето посещение им подарихме. Но това според тях няма никакво значение, защото те искат да виждат по-младите си колеги, приятели, съмишленици… искат да виждат не просто дежурни хора, а Човеци с души и сърца. Защото за разлика от нашите домове, които стават все по-затворени за гости, в техния дом всички са добре дошли.
Comments are closed.