Колко често действията ви са съзнателни? Ама наистина? Не защото така се прави нещо, не защото няма нужда да ги мислите толкова нещата, не защото имате отличен автопилот, който ви изкарва от апартамента, води ви до магазина за хляб, хвърля няколко любезни реплики на комшията и ви прибира вкъщи? А кога последно имахте истински разговор, за нещо, което обичате? Помните ли най-щастливия ден в живота си?
Признавам си, че преди да видя спектакъла, реших да съм абсолютен гьон и да не прочета нищо за автора, нито за пиесата. Ей така и аз веднъж да ида на театър и да не знам какво ще стане. Може би ако изгледам още един Шекспир, ще изгубя разсъдъка си. Може би. Спекулирам само.
Но да се върнем на представлението. Историята ни води през детската жестокост на едни ученици, които на шега се оказват убийци и не пестят усилия да прикрият участието си в изчезването на техен съученик. Всъщност действията им са толкова убедителни, че дори има невинни заподозрени, които ще изкупят вината им, а те самите се превръщат в звезди и мъченици, загубили свой близък приятел.
Постановката ни оставя да усетим смразяващото хладнокръвие, с което някои хора се справят с подобна ситуация. Сякаш идеите на дарвинизма са довели до култивирането на тотално безразличие пред собствените постъпки, от какъвто и характер да са. Толкова е важно какво показваш пред другите, че скоро сам започваш да вярваш в невинността си, във величието си. И дори най-светлият глас не може да те извади от това, в което предпочиташ да се превърнеш.
Всеки индивид, който иска да бъде различен от агресивната щастлива маса, или трябва да изчезне, или да полудее. Защото гласът му принадлежи на другите.
Защото е по-лесно да си като другите. Защото това те прави силен. Защото е по-весело. Защото е по-сигурно. Защото е по-лесно. Звучи ли познато?
Преставлението ме накара да мечтая за свят, в който хората могат да следват моралния си компас и гласът им да се чува, без да има значение с какво са готови да ги премажат в обществото им. Останалите мечти и разочарования оставям за тези, които ще отидат да гледат ДНК сами. Следете страницата на Сдружение „Театър Нокс“ за следващи дати.
„ДНК“ от Денис Кели
Режисьор: Стефан Зарев
Сценография: Киряна Аврониева
Композитор: Християн Георгиев
Асистент режисьор: Петър Терзиев
Консултант: Мария Тошкова
Плакат: Илина Грозева
С участието на: Анатолий Ставрев, Владислав Стоименов, Галина Иванова, Димитър Димитров Димитров, Кристиян Топов, Марио Топалов, Мария Панайотова, Стефан Кондров, Румен Михайлов
