След първа и втора част от нашите дневници за най-големия фестивал за изкуства в света – Edinburgh Festival Fringe, Николай ни разказва за представления, които е успял да гледа и са го впечатлили:
- Трейнспотинг
Първото представление, което видях и държах да видя – по известния шотландски роман Trainspotting. Трупата се подвизава под името In Your Face Theatre, което е изключително подходящо поради самата природа на романа и постановката. За запознатите с тематиката на Трейнспотинг, постановката веднага приковава вниманието с множеството си положителни, някои леко противоречиви отзиви.
Бях залят с коментари от колегите ми, които ми разказваха истории от миналата година, тъй като представлението се завръща в нашата театрална компания поради огромния си успех миналата година. Всичко това става заради големия интерес на публиката. Въпреки това, не всички издържат. И има защо. Актьорите с най-явни детайли пресъздават оригинала, като сцената, в която един от главните герой се събужда в леглото на момичето, с което е спал, целия покрит в всевъзможни фекални и телесни течности. Преди да го гледам, чух много коментари за това как хората се погнусяват и излизат от самото начало. Не бих ги винил, но те сами би трябвало да знаят какво ги очаква.
Атмосферата на представлението е доста автентична, тъй като пространството е подземие, което е оградено с големи стени, изрисувани с обиди. Влизайки за представление, билетът на публиката се заменя със светещи гривни и те упътват към една стая, която гърми с диско от 90-те. Със започването на представлението актьорите показват най-видните и популярни откъси от книгата и филма, като са се придържали към оригиналния финал. Голяма част от сцените включват голота, фекалии, наркотици, насилие и всичко останало, което се свързва с Трейнспотинг. Общо взето – едно представление с много автентичност откъм атмосфера в декора, реквизити, костюми и актьорска игра.
- One Man Star Wars
За първи път чувам за този спектакъл, но се оказа много популярен на Фриндж сцената. Накратко казано, актьорът пресъздава оригиналната трилогия на Междузвездни Войни във формата на моноспектакъл, който е истинско изживяване за запалените почитатели. Актьорът не разчита на музикални ефекти, реквизити, декори и прочее. Той обитава една празна сцена, като тялото и гласа му пресъздават цялата история. Говори, пее и прави звукови ефекти, докато подскача по сцената, като всяка минута сменя героя, който обитава. Почти без момент почивка, в рамките на един час, представя цялата оригинална трилогия, като много често вкарва малки закачки или различни теории от феновете. Актьорът определено е почитател на жанра, тъй като други негови представления са One Man Lord of The Rings, One Man Dark Knight и други.
- Baby Wants Candy
Импровизиран мюзикъл от Лос Анджелис. Трупата е много известна на Единбург Фриндж и наистина се оказва, че са открили рецепта за сладък успех и много овации. В началото на представлението, под акомпанимента на пианист, китарист, бас-китарист и барабанист, трупата представя себе си и идеята на спектакъла.
Това, което се случва, е, че публиката предлага заглавия на актьорите, които след това импровизират първото и последното представление на този мюзикъл. Можеше да се забележи, че следват определени правила при импровизирането. Също така изглеждаха, че следват и законите на мюзикъла, в които историята изпадаше в песен, много често с нелеп текст.
Оказа се, че аз присъствах на най-интересната вечер досега. В публиката имаше бебе, което много тактично се обаждаше, когато актьорите имаха моменти на тишина. Естествено като импровизатори те нямаше как да не го отбележат и бебето се намеси в сюжета, стана участник на сцената и дори може да се каже, че открадна шоуто. Стигна се до там, че бебето, малко или много, определи и финала на мюзикъла с едно от последните си включвания. Малкият сладур спечели овациите както на публиката, така и на актьорите.
- Nick Cody, Sarah Kendall, Nazeem Hussain, Tom Bollard
Като цяло Единбург е най-големият комедиен фестивал, всяко едно театрално пространство включва в програмата си поне двама комедианти. Направи ми впечатление, че голяма част от тях са австралийци. В моето студио работя с трима комедианти, като и тримата са от Австралия.
Ник включва в репертоара си случки от различни периоди в живота си, както и много шеги относно живота, политиката, икономиката, Ислямска държава (тема, която много комици не пропускат).
Сара разказва история от детството си, която се оказва, че е финалът на трилогия за детските й години. Тя се отличава с това, че разказва история от начало до край, в която хората откриват както и безумния хумор, така и обратната страна на монетата и често се случва да забелязвам някой от публиката да излиза с насълзени очи не само от смях.
Назийм е родом от Шри Ланка, но отраснал в Австралия – второ поколение мигрант, което той включва в скечовете си безупречно. Като цяло, много добре съчетава всичките си лични аспекти в комедиен вариант – че е мигрант, че е кафяв (шоуто му се казва Legally Brown), че е мюсюлманин. Почитателите на тънкия и пиперлив расизъм остават винаги доволни. Той изглежда най-щастлив, когато публиката е смесена откъм етнос – няколко пъти е имало преобладаващо бяла публика и настроението e наистина странно.
Том миналата година е бил номиниран за награда „Най-добър новодошъл“, определено с причина. Неговите скечове не са за всеки. Той е вулгарен, не си спестява епитетите, но не в просташки маниер. Eлегантнo умее да го заобикаля, като все пак успява да развие скеча си. В сегашното му шоу темите му се въртят около политика, расизъм, хомосексуалност и други. Всички изброени, които съм виждал досега, са страхотни. Всеки е уникален по своя начин и хуморът е доста различен, но все пак смехът е гарантиран.
