Театър-лаборатория „Алма Алтер“ направи своя пореден успешен експеримент. Написаният като разказ „Филм за възрастни“, от студентката Ина Ангелова, се осъществи на сцената под режисурата на ръководителя на лабораторията – Николай Георгиев. В представлението са използвани само три предмета – слипове, токчета, стол. И три персонажа. Авторът, съществуващ с още двама в себе си – Мъжът и Жената. Двуполов „филм“, в който той е аз и аз съм той. Пълното удоволствие идва, когато разбереш, че си в точката на себе си. Че това си целият ти, с още някой в теб.
Във спектакъла не липсваха импровизации и контакт и закачки с публиката от страна на актьора Дилян Дайновски. Той вече 3 години е част от „Алма Алтер“ и решихме да му зададем няколко въпроса за него и представлението.
Какво за вас е театърът?
Много силна връзка с живота. Събужда ме, ставам жив.
Защо решихте да се занимавате с театър аматьорски, а не професионално?
В момента, в който стане професия го превръщаш в рутина. Става занаят. За мен театърът трябва да е преживяване, приключение.
Как ви избраха за ролята в моноспектакъла?
Нашият режисьор разчита на вътрешното си чувство. Знае на кого каква роля да даде. Усеща нещата.
Колко време работихте върху „Филм за възрастни“?
Около 2 месеца.
Лично на вас какво ви „даде“ представлението?
То е опит. Процес, търсене на нещо което трябва да се случи. Дали тази вечер се е случило, такова каквото трябва да е, дали е преминало стената, дали е усляпо да разчувства, докосне и трогне някой. През цялото време е търсене да направиш нещо. Беше предизвикателство. Продължава да е.
В нас има повече от един човек, дори и от различен пол. Освен в представлението в живота така ли е?
Да, със сигурност. А жената и мъжът по начало са заложени във всеки от нас.
Успяваме ли да приспособим и разкрием различните си същности в живота?
Театърът отваря врата към друго пространство. Ние се опитваме да го изкараме навън и да го направим общо за всички, които участват в представлението. Вярваме, че няма зрител и актьор. Те са с еднаква роля. Искаме да направим вътрешното пространство общо, където съществуват заедно нашите вътрешни хора. Да си говорят и общуват по някакъв начин. Ако театърът е това пространство в което се разбираме със себе си, говорим с вътрешните си хора, и те разговарят помежду си, в моментът в който си тръгнем от него е рисковано да оголиш другия или другите в себе си, защото хората ще ги смачкат. Няма как да съществуваш като трима навън. Нравите и обществото не ти позволяват.
Нещо, което искате да кажете на читателите за финал?
Странно ми е, че много малко хора знаят за „Алма Алтер“. Дори студенти 2 или 3 курс никога не са идвали на представление. Когато минавате покрай Софийски университет погледнете вдясно или вляво на себе си. Там има една голяма желязна врата, зад която има театър. Елате и вижте. Вижте какво играем, защото шансът да ви хареса и да се върнете пак е много голям.
