Имах удоволствието да присъствам на предпремиерата на „Добри хора” от Дейвид Линдзи-Абер в любимия Народен театър „Иван Вазов” и нямам търпение да погъделичкам вниманието ви.
През 2011г., след като е играна за пръв път в театър „Махнатън Клъб” в Ню Йорк, „Добри хора” е отличена като най-добра пиеса от Кръга на театралните критици на Ню Йорк. Това е признание на високо ниво, което е издържано без съмнение и на сцената у нас.
В странно притъмнелия уют на Камерната сцена пиесата почва още преди да се настанят зрителите. Някак непринудено или по-скоро – няма начало. Чува се ехо от Б5, И18, Н36, Г49, О71… числата с различни комбинации валят над съдбата на героите от този нов свят пред очите ни. А тези комбинации можете да си представите колко смесени чувства могат да предизвикат чрез щастливите ни и не чак толкова усмихнати числа.
И така историята на числата ни разказва за кретащия живот на самотната майка Маргарет, отглеждаща дъщеря си Джойс, който се препъва в лъскавия живот на приятеля ѝ от детството – Мики Дилън. Камъчето се оказва уволнението на Маргарет от магазин за един долар, в който тя работи в продължение на три години. Отчаянието и лошият късмет подтикват Маги да иде в кабинета на д-р Дилън, надявайки се той да откликне на молбата ѝ за работа. А там… се заражда буря. Мики не е същото момче от бедния им пристанищен квартал, който тя си спомняше, и това страшно я обърка. Уважаваният вече лекар се е превърнал в мъж „френска дантела”.
Това е една история за недоизмислен избор, морален избор, младежки избор или… не чак толкова. За неизбежен избор, за избор от чувство на дълг, за грешен, за неправилен избор или най-точно – избор, породен от липсата на такъв. Всичко това съдбата забърква с помощта на приятелктие на Маги – Доти и Джили.
Що се отнася до чувството за хумор в тази пиеса – то е финес, от който дори и най-претенционзия зрител би се впечатлил. Резките амплитуди в настроението ви – от смях към мъка и vice versa – ще ви накарат да забравяте понякога да си поемате дъх. Но спокойно, пиесата ще ви води.
И, странно, но мисли като „Доброто не остава ненаказано”, „Кой определя дали едно добро е наистина добро?“ и изобщо „Съществува ли в реалността добро в чист вид?”, „Ами аз… аз добър човек ли съм?” ще ви тормозят както по време на постановката, така и до пресичането на обективността със субективността ви. И преди да осъдите пиесата с оценка, самовъзприятието ви ще е под въпрос.
Готови ли сте да се запознаете със себе си?
Срещата ви ще е на премиерата на „Добри хора” – 24 май от 19:00 часа. БИНГО!
Постановка: Николай Поляков
Сценография: Огняна Серафимова, Мира Петрова
Костюми: Мира Петрова
Превод: Параскева Джукелова
Фотограф: Иво Хаджимишев
С участието на: Параскева Джукелова, Зафир Раджаб, Жорета Николова, Вяра Табакова, Иван Юруков, Елена Телбис
