Даниана Коева: Аз съм не само учител, но и приятел на малките Чекмеджета

0
0

Даниана Коева завършва актьорство за драматичен театър в класа на проф. д-р Атанас Атанасов и магистратура Куклена режисура при проф. Славчо Маленов. Занимава се с хореография в Diva dance school. Дълги години е част от трупата на първия частен куклен театър – Малък куклен театър “Слон” и преподавател в школата към него. Малко след като я напуска, основава, заедно с няколко верни другари и съмишленици, Пътуващ театър “Скрин”. Тяхното представление за деца “Каша за душата” може да гледате в Младежки театър.

Даниана е проактивен артист, който създава и Театрално-танцова студия “Чекмедже”. Повече за преподавателската ѝ дейност и развитието на малчуганите научаваме от нея:

Кога и защо създаде студията?

Студията съществува успешно вече две учебни години и предстои да започне трета с четири нови групи. Работех като преподавател по танци на друго място, което напуснах. Тогава част от родителите ме потърсиха и ме попитаха какво ще правя за напред и няма ли да започна нещо свое в същата насока. Истината е, че макар да обичах преподаването, тогава нямах такива планове.

Точно тези деца, чиито родители ми звъннаха обаче, за мен бяха много повече от служебен ангажимент, така че си казах: “Ами, какво пък, дай да пробваме!” Така започна всичко и с уговорката, че вече няма да се занимаваме само с танци и да гледаме на тях като спорт, защото танцът е изкуство и като такова трябва да носи смисъл. Така се роди театрално-танцова студия “Чекмедже”, като нещо, което обединява двете изкуства.

Какъв е специфичният ти подход спрямо децата?

Специфичното при нас е, че обединяваме две изкуства, като по този начин се опитваме максимално да развиваме децата. Танцът като физическо натоварване, ориентиране в пространството, досегът с музиката, усещането за ритъм и такт; и театърът, неговата връзка с литературата и всичко, което носи тя на човека, заявяването на себе си пред много хора, правилното звукоизвличане при говор и какво ли още не.

Това са страшно полезни неща за децата, независимо какви ще решат да станат, когато пораснат. Всички родители, чиито деца идват при мен от години и виждат методите ми на работа, стоят твърдо зад гърба ми и винаги са насреща. Това, което давам на децата им, се забелязва, следователно не е фикция само в моята глава. Разбира се има и скептици, но с времето и тяхното отношение се променя. Важно е родителите да помагат на педагога да си свърши работата, така децата напредват винаги по-бързо.

И другото не маловажно нещо в “Чекмедже” е индивидуалният подход към всяко дете. Винаги се опитвам да открия слабостите и силните страни на децата, да им помагам да преодолеят първите и да развивам вторите. Да съм не само учител, но и приятел на малките Чекмеджета. И така чрез вече силните индивидуалности създаваме една чудесна добре работеща машина, общност, която не може да съществува без отделните си “чаркове”.

Вие сте като едно голямо семейство или банда приятели?

О, в нашето голямо семейство, ние сме чудесна банда приятели! Т.е. искам да кажа и двете.
Знаете ли, когато направих втората си група, момичетата от първата изревнуваха точно така, както ревнуваше и синът ми, защото му се роди сестричка. Започнаха едно негласно съревнование, непрекъснато искаха те да са центъра на моето внимание. После, може би благодарение и на опита, който черпих у дома точно по това време, нещата се нормализираха и всички заедно бяхме щура банда приятели, пътуващи с влак към първия си голям театрален фестивал!

Лесно ли се работи в сферата на танца и театъра с деца?

снимка: Фото-корпус

С деца никога не се работи лесно. Те ти носят смазващата отговорност, че възпитаваш бъдещето. Аз имам щастието сама да решавам колко големи да са групите, за да мога да дам максимума си на всяко дете. Имам и възможността да ги уча на забавни и интересни неща, да обръщам всяко упражнение на игра, това много ме улеснява.
Децата са предизвикателство. Те са смисъла всеки ден да ставаш по-добър, да се развиваш, за да можеш да им дадеш повече. Те са мотивация, която няма аналог.

Съвсем наскоро бях част от Атом хореографски серии 3. На събитието имах възможността да работя с хореографи от България, Израел, САЩ и Англия. Тези два дена бяха много сериозен допинг за предстоящия сезон. А ако ви кажа, че през цялото време си мислех, “Ех, да бяха сега децата с мен!” И нямах предвид моите кръвни деца, а моите творчески. Защото моите лични деца са още малки, макар че баткото неусетно стана Чекмедже миналата година, но с другите ни свързва връзката наречена изкуство, а тя не е по-маловажна.

Имат много фестивални участия и награди. Към това ли ще продължавате да се стремите през новия сезон?

Да, и не само. Излизането на сцена, пред истинска публика е изживяване, което не може да се опише с думи. То дава на децата нужното самочувствие да се заявяват. Ако напредваме само в залата и не го показваме на никого, тогава защо да полагаме толкова много усилия?

Освен фестивалите и състезанията ни очаква и първата ни премиера: “Алиса в електронния свят”. Представлението е по текстове от “Алиса в страната на чудесата” и съчинения на самите деца. Изумително е колко много всички обикнахме това представление. Предполагам, че няма да ни бъде лесно да се разделим с него, затова аз ще се постарая да се поиграе… 

Детско представление “Каша за душата” в Младежки театър

Припомняме ви, че Театрално-танцова студия “Чекмедже” дава 11 пълни едногодишни стипендии на деца, чиито родители нямат финансова възможност. Повече може да научите ТУК.

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here