„Винаги тя“ е първата биография на Желязната лейди и почти митологична актриса Мерил Стрийп, която излиза на американския пазар през пролетта на 2016 г. и почти веднага на българския пазар, благодарение на издателство „Бард“. В нея журналистът Майкъл Шулман разказва за началото на митовете и за средата, която култивира таланта.
Книгата завършва с подробно описание на обстоятелствата около заснемането на „Крамър срещу Крамър“, за който Мерил Стрийп е номинирана и наградена с първия си Оскар, а започва с церемонията и речта й пред филмовата общност в Долби Тиътър.
Между двете опорни точки на историята Майкъл Шулман е събрал живота на актрисата от детството и гимназиалните й години до момента на първия й общопризнат триумф. Периодът е подбран така, че да отразява израстването и формирането на личността и професионалния живот на един уникален талант.
Ключовите моменти от пътя са оформени в отделни глави, озаглавени според ролите, които са определящи за кариерата на актрисата. Книгата започва с „Мери“ – рожденото име на Мерил Стрийп, където Шулман представя първата й сериозна роля, тази на мажоретка и популярна тинейджърка в провинциална гимназия. В последната глава Мерил вече е Джоана – раздвоената, но силна съпруга и майка, с която започва и звездният й път.
Разказът, подкрепен от черно-бели снимки, е документално-репортажен поглед към епохата и обкръжението на една легенда, както авторът вижда Мерил Стрийп. „Винаги тя“ е базирана върху задълбочени проучвания и повече от 80 интервюта с приятели, колеги, съученици и състуденти и хора, станали свидетели на възхода на актрисата.
Но книгата за Мерил Стрийп е преди всичко книга за театъра. Театърът е първата любов – там актрисата шлифова образа и стила си и преминава през различни школи и методи, за да оформи себе си като многостранен широкоспектърен изпълнител, който би се превъплътил практически във всичко. Авторът отделя голямо внимание на обучението в колежа Васар, преподавателите и постановките, които се поставят там. Менторите и негативната културна среда в Йейл са описани от гледните точки на студенти и преподаватели, а превъплъщенията на Мерил Стрийп в някои ключови роли е представено с вкуса на театрален познавач.
Майкъл Шулман използва основополагащи за професията принципи като следване или неследване на Метода**, за да охарактеризира героите на артистичната общност в университета, на професионалната сцена и в киното – Джозеф Пап, Дъстин Хофман, Джон Казейл и много други.
Самият автор сътрудничи на The New Yorker от 2006 г., където е театрален редактор в рубриката Goings On About Town.* В многобройните му материали влизат имена като Кари Фишер, Ема Томпсън, Педро Алмодовар, Пи Уи Хърман, както и портрети на съвременни театрални творци.
*Какво се случва из града – бел. авт.
** Методът е развит и популяризиран в САЩ, от Станфорд Майзнър и Лий Страсбърг в Actors Studio, Ню Йорк. База на Методa е философията на двама руснаци – писателят Антон Чехов и актьорът-режисьор Констанин Станиславски. Ситемата на Станиславски цели „театрална истина“, която се постига след анализ на емоционалните черти на героя.
