Георги Парцалев е един от онези актьори – необикновените! Само споменаването на името му предизвиква усмивка във всеки един човек, който малко или много се е докоснал до неговото творчество. Роден е в гр. Левски на 16.06.1925г. в семейството на Веска и Иван Парцалеви. По заръка на родителите си се насочва да учи медицина в СУ „Климент Охридски“(1945 – 1950 г.).
Театралната си дейност започва към столични читалища, участвайки в самодейни колективи. Дебюта си в театъра Георги Парцалев прави с ролята на Оптимистенко( „Баня“ – Вл. Маяковски) в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ през 1956 г. През годините Парцалев участва в множество театрални постановки – Хаджи Смион( „Чичовци“ – по Ив. Вазов), Алдомировци(„Рейс“ – Ст. Стратиев), Михал(„Михал Мишкоед“ – С. Доброплодни) и много други.
Голяма си популярност актьорът придобива от филма „Любимец 13“ с ролята си на Гочо Полянски през 1958г. Няколко години по-късно взема участие в класиката на режисьора Зако Хеския – „Тримата от запаса“, където си партнира с други двама велики актьори – Кирил Господинов и Никола Анастасов. Носител е на множество отличия и награди, включително и престижното звание „Заслужил артист“ (1969г.). Умира на 31.10.1989г. в София след тежко боледуване.
Георги Парцалев винаги ще остане един от най-добрите комедианти в историята на българското кино и театър.
Нека си припомним някои от неговите култови реплики, които и до ден днешен ни карат да се усмихваме:
– „Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости.“
– „Чакате ли тъмносини запорожци? – Пепитени чакаме.“ („Два диоптъра далекогледство“ – 1976г.)“
автор на статията: Зорница Добрева
