Трябва да призная, че влязох в салона на Народен театър „Иван Вазов“ с усещането за празник, сякаш ми предстоят три часа щастие. Постоянно си мислех за интервюто, в което Коко Азарян разказва за впечатлението си от разказ на Екзюпери, в който един бедуин случайно забелязва катастрофиралия в пустинята Екзюпери и го спасява. Коя е тази сила, която обръща главата на бедуина? Според споминалия се преди пет години режисьор – това е театърът. Не бях гледала негово представление от няколко години. Така и не успях да гледам другите части на Чехово-Азаряновия триптих и тепърва сега (два дни преди Коледа) успях да се докосна до този свят.
Страх ме беше, да не би да очаквам повече, отколкото мога да получа от представление, което се играе толкова години и може да е изгубило първоначалната си инерция. Но нежната и въпреки това силна режисура на Азарян меко, неусетно ме плъзна в безгрижната градина на Чеховите персонажи и тяхната безпомощност.
Докато светът и сценографията се изграждаха около и според персонажите, впечатление ми направи за пореден път Чеховата драматургия. Любов Андреевна и брат ѝ Леонид Гаев са на път да загубят на търг семейният си имот – прословутата вишнева градина, която, освен че е национална атракция, за потомствените аристократи Гаеви е място, което пази история на детството и живота им. Но вишневата градина е много повече от семеен албум за тях. Тя е и един отминаващ статут, един начин на живот, който си отива. Семейството на Любов Андреевна е във финансов крах, но въпреки това изход има и е многократно посочен от Лопахин – заможен търговец, който произхожда от най-ниското социално стъпало. За да се спасят те могат да превърнат половината от имота си във ваканционно селище. Но именно тази част Гаеви не могат да прежалят.
Чеховият гений обаче не е в изненадващите драматургични ходове, а в персонажите му. Азаряновият – в разчитането на нюансите, иронията и трагедията в характерите, които руският автор е заложил в образите на брата и сестрата, които като малки деца, не успяват да се справят с живота и реалността.
Гаеви са мечтатели, които не позволяват на реалността да им развали „празника“ наречен живот. Затова и Любов Андреевна в деня на търга организира веселие с оркестър и много гости, в контраст с вътрешното си напрежение и уплах. Когато разбира, че Леонид не е успял да откупи градината, тя рухва гротескно – едновременно изненадана и най-сетне признаваща емоциите си. Това, че Лопахин се е преборил на търга за градината би могло да се разглежда като злодейство и предателство, но той наистина прави всичко възможно преди това, за да остане тя при оригиналните си собственици. Затова няма и обидени, няма сърдити. Всички най-накрая осъзнават, че той е бил прав, градината ще се превърне в лятно селище за отдих.
Страничните конфликти в пиесата разгръщат образа на руското общество, критичен коментар към тези, които пропиляват дните си в безделие и безпомощност, осъждане на сляпото следване на идеи, на лекомислието. Накрая старият слуга Фирс остава последен в имението, забравен и заключен, заедно с всички хубави и лоши спомени. Все пак трябва да се живее.
Това, което големият Азарян е постигнал с прочита си на тази руска класика е визуално и музикално впечатляващо зрелище, което вълнува и провокира, предизвиква и емпатия, и отчуждение. Използвайки от първия момент големия капацитет на сцената на Народния театър, той хваща зрителя я за ухото, я за носа, я за гушата и го превежда по планинска емоционална пътека, която му припомня, че има сърце. Казват, че срещата с велик човек се познава по това, че те променя. Макар и косвено мога да го потвърдя. Въпреки че от пет години Коко Азарян поставя на сцената на небесния театър, все още ни учи и променя. Все още обръща главата на бедуина.
Постановъчен екип:
постановка – Крикор Азарян;
режисьор – Гаро Ашикян;
сценография – Марина Райчинова;
хореография – Мила Искренова;
фотограф – Атанас Кънчев;
художник на плаката – Стефан Десподов
С участието на:
Мария Каварджикова, Ана Пападопулу, Радена Вълканова, Валентин Ганев, Деян Донков, Захари Бахаров / Иван Юруков, Марин Янев, Рени Врангова, Валентин Танев, Христина Караиванова, Стоян Алексиев, Владимир Карамазов, Йосиф Шамли
Comments are closed.