Чочо е един от тези хора, за които е трудно да се говори в минало време. Роден е на 11.06.1964 г. в семейството на лекарката Катя Попйорданова и дългогодишния директор на киноцентър „Бояна“ – Иван Попйорданов. Воден от безкрайния си талант, Чочо се насочва към ВИТИЗ. Завършва в класа на великия проф. Крикор Азарян през 1989 г. и прави дебюта си през същата година с ролята на Питър Пан в Театър „София“. Известно време работи в Театър „София“ и МГТ „Зад канала“, а до смъртта си играе в Народен Театър „Иван Вазов“. Освен за театъра Чочо не остава незабелязан и в киното. Ролята, която го прави известен буквално за часове, е на Костов („Вчера“, реж. Иван Андонов). След това предстоят много роли за Попйорданов – „А сега накъде“(1988 г.)–Димо, „Граница“(1994 г.)–Попа, „Дунав мост“(1999 г.)–Джими и много други. Последната си роля в киното Чочо прави в сериала „Под прикритие“, където успешно се превъплъщава в образа на полицай Момчил Нешев. Умира след инцидент на 5 май 2013 г. (Великден).
Може би сте чували думите:
„Талантът на актьора си проличава в театъра, не в киното“.
Несъмнено най-запомнящата се роля на Чочо е на Македонски („Хъшове“ реж. Ал. Морфов). Там зрителят виждаше цялата сърцатост и безкраен талант на Чочо, с които той до последно изпълваше сцената. До ден днешен целият екип на „Хъшове“ показва своята обич и уважение към Чочо, като след края на представлението всички аплодират към небето. Много е трудно да се пише за хора, които си отиват без време и има още какво да покажат на този объркан свят. Нека в деня, в който Чочо щеше да навърши 55 години, да си спомним за Македонски, Костов, Попа и всички роли в театъра и киното, които ни завеща.
„Да живее България!“
автор на статията: Зорница Добрева
