Бялото лице на тъжния мим с широка усмивка

0
0

Театърът е изкуство, което не се ограничава в своите форми и стилове. Дали драматичен, куклен, балет, опера, той е достатъчно богат на изразни средства. И макар понякога те да бъдат съвсем опростени и ограничени като в пантомимата, магията на театъра успява да се случи и да развълнува сетивата на публиката.

Със своите бели лица и ръкавици, без да издават нито звук, единствено чрез лицето и тялото си, мимовете успяват да ни разкажат история, докосвайки се до несъществуващото, което успяваме да видим, благодарение на тях. По своята същност пантомимата съчетава мимики, жестове, ритмични движения, които изграждат образ. Изразът на лицето е един от най-важните фактори. Ако героят е щастлив, просто усмивка не е достатъчно.

Пантомимата има дълга театрална история. Името й идва от това на гръцкия танцьор с маска – Пантомимиус. Заражда се като популярна форма на забавление в Древна Гърция. Първоначално се е изпълнявала от група, която „имитира всичко“, придружено от изпят разказ и инструментална музика. По-късно се разпространява и в Рим.

Песента и танцът се превръщат в нейн важен елемент, силно повлиян от италианската „Комедия дел арте“. А до края на 19-ти век грубата шега е неизменна част от пантомимата. През 1800 г. успява да достигне и Париж. Жан Гаспард Батист Дебуа с образа на „Пиеро“ и Марсел Марсо като „Бип – клоунът“, се превръщат в образи, покорили света и затвърдили пантомимата като театрално изкуство. Самият Марсо освновава училище за пантомима в Париж.

60-те години на 20-ти век е времето, в което пантомимата започва да се развива и на наша територия. Най-известният ни мим-актьор е Вельо Горанов –  българският Марсел Марсо. Обявен е за мим номер едно в света през 1980. Той създава свой уникален стил с недовършени истории или гатанки, правейки публиката участник в своето изкуство.

При него първите си уроци по пантомима получава Александър Илиев. Със своя талант той успява да се добере до сцената на театрите на Жан-Луи Баро и Марсел Марсо в Париж. Създава свои школи и трупи („Мим студио Алба“, ТАМА, „Полихимния“, Тhеatredreems), преподава в някои от най-престижните университети в САЩ и провежда майсторски класове в театрални академии по целия свят. Поставя рекорд на Гинес от 25 часа и половина изпълнение на пантомима, без прекъсване и повторение на сюжети.

В световноизвестен мим се превръща и Герасим Дишлиев – Геро.  Във Франция е един от учениците на Марсо. След завършването си му става асистент. Бил е на една сцена с него и още не малко успешни мимове като Магали Ноел, Жак Ижлен, Емануел Вакка, Емануел Вакка, Мари Трентинян, Костантино Раймонди. Създава собствена трупа и печели първа награда на фестивал в Скопие със спектакъла „Монолог с куфар“.

Може би малко известен факт е, че благодарение на своите талантливи мимове България е една от водещите страни в света на пантомимата.

Снимка: Christoph Boy
Снимка: Christoph Boy