Кукленият театър е древнo изкуство, възникнало преди около 4000 години. Куклите се използват от древни времена, за да оживяват и предават идеите и потребностите на различните общества. Някои историци твърдят, че куклите предшестват актьорите в театъра. Има доказателства, че кукли са били използвани в Египет още през 2000г. пр. н.е., когато фигури от дърво, работещи с въженца, са били манипулирани за омесване на хляб. В египетските гробници са открити и марионетки от глина и слонова кост. Йероглифите също описват „ходещи статуи“, използвани в древните египетски религиозни драми. Кукловодството се практикувало в Древна Гърция и най-старите писмени сведения за него могат да бъдат намерени в произведения на Херодот и Ксенофонт, датиращи от V в. пр. н.е.
В предишна статия ви разказахме за най-големия фестивал за куклен театър в света.
В тази статия ще се запознаем с различните стилове куклен театър в Азия.
Източна, Югоизточна и Южна Азия
Китай има история на куклата, датираща отпреди 3000 години. В Китай основно се използват четири вида кукли: марионетки на конци, кукли с прът(спици), кукли-ръкавици(появили се през 17-ти век) и кукли за театър на сенките. Последният първоначално се е наричал „театър на сенките на фенера“, а днес е по-известен като китайски театър на сенките. От династията Сон (960–1279 г. сл. Хр.) до наши дни куклени представления се играят пред всички социални класи.
Япония се отличава с традиционния си куклен театър Bunraku, възникнал в Осака в началото на 17-ти век. В тези спектакли винаги има 3 вида изпълнители на сцената: куклени актьори, певци и музиканти, които свирят на традиционния струнен инструмент шамисен. Бунраку се развива извън шинтоистките храмове и добива популярност след като Chikamatsu Monzaemon, считан от мнозина за най-великия драматург на Япония, се отказва от писането на пиеси Кабуки и се съсредоточава изключително само върху пиесите за Бунраку.
Единственият в България спектакъл в традицията на Bunraku „Принцът на морето и принцът на земята“ (реж. Елена Панайотова) можете да гледате в Куклен Театър Пловдив на 30-ти януари.
Смята се, че в Корея традицията на кукления театър идва от Китай. Най-старото историческо доказателство идва от писмо, написано през 982г. от н.е. от Choe Seung-roe до краля. На корейски думата за марионетка е Kkoktugaksi. Спектаклите се състоят от 16 кукли, като всеки от актьорите манипулира куклите и едновременно с това говори и пее. Около сцената седят музикантите. Сцените в този вид куклен театър се занимават с теми като морал и етика – сатирична сцена с монаси, сблъсък на аристокрацията и бедните, неверен мъж, който има съпруга и любовница, т.н., и завършват с будистка или шаманска церемония, след като някой от героите умира. Пиесите обикновено имат между 7 и 10 действия, всяко от които представя по една тема.
В Бирма (Мианмар), се развива сложна форма на куклен театър, наречена Yoke thé, процъфтяваща под кралското покровителство. Вероятната дата на произхода на бирманските марионетки е около 1780г., по време на управлението на крал Сингу Мин, а заслугата по официалното им въвеждане се отдава на министъра на кралските развлечения U Thaw. От създаването си куклите се радват на голяма популярност в дворовете на династията Конбаунг. Наборът от персонажи, разработен от министър U Thaw се използва и до днес. Спектаклите имат 27 герои, сред които животни и аристократични фигури, както и задължителен жив оркестър, който създава звуковата среда.
Театърът на остров Ява се нарича Wayang и е повлиян от индийските традиции. Някои учени проследяват произхода на марионетките в Индия до преди 4000 години, където главният герой в пиесите на санскрит е бил известен като Сутрадхара – „притежател на струни“. Wayang има силна традиция, водеща началото си от Индонезия, по-специално от Ява и Бали. В Ява е много популярен Wayang kulit – вид куклен театър на сенките. Куклите с прът(спици) пък се използват за разказване на басни от явайската история. Те се наричат Wayang golek.
В Тайван се правят куклени спектакли подобни на японското Бунраку. В тайванските представления актьорите стоят зад сцената или под нея. Някои опитни кукловоди могат да манипулират марионетките си да изпълняват различни каскади като салта.
В Тайланд куклите се наричат Hun krabok, те се манипулират с пръчки. Появяват се в края на 19-ти век и са повлияни от китайския куклен театър. В Тайланд има както кукли за театър на сенките, така и марионетки, които се манипулират от трима човека, кукли с половин тяло и кукли, специално създадени за спектакли, които се играят за монарха.
Водната марионетка е виетнамска куклена форма. Името Múa rối nước буквално се превежда като „танц под вода“ или „танц по вода“. Това е древна традиция, която датира от 10-ти век. Куклите са изградени от дърво, а представленията се изпълняват в басейн, пълен с вода, в който актьорите са потопени до кръста. Голям прът поддържа куклата под водата и се използва от кукловодите, за да я контролира.
В миналото когато оризовите полета се наводнявали, селяните се забавлявали взаимно с тази форма. Състезанията по куклени спектакли между виетнамските села в крайна сметка довели до създаването на тайни и уникални куклени общества.
Водата осигурява обстановката за традиционните истории, изобразяващи ежедневния живот на селото. Водните марионетки намират хумора в теми като земеделие, риболов, биволски битки. Риболовът се превръща в игра на надхитряване между рибаря и рибата, като рибарят винаги губи. Освен живота на село, сцените включвали легенди и история. Спектаклите обикновено започват с фойерверки и огнедишащи дракони, после се появява клоунът (персонаж Селянин със свинска опашка, придружен от малък фолклорен оркестър), който обявява началото и представя животинските персонажи; кулминацията винаги е историческа сцена, най-често битка по земя или море.
До 70-те години този уникален жанр не е много разпространен, но след като западна компания създава такъв спектакъл, водните кукли стават известни по света. И в момента много виетнамски трупи имат турнета както по всички континенти, така и във Виетнам.
Филипините имат различни куклени стилове от векове, въпреки че куклените театри не са били официализирани до края на 19-ти век. Сред най-популярните форми в страната са коренните стилове на “черен театър” (или “театър на черната кутия” – стил куклен театър, в който се подчертава формата и цветът на куклата. Всичко е черно, само определен лъч светлина показва фигурата, която трябва да бъде видяна. В съвремието се използват неонови светлини, бои и предмети, но стилът води началото си от Древен Китай и Императорския двор), театър на сенките и кукли на конци.
Следва продължение.
