За тези от вас, които не са чували името Бисерка Колевска, ще кажа три думи – щура, талантлива и неудържима. С това не мога да изчерпам описанието на колоритната ѝ личност, но всеки, който се е срещнал с нея на сцената би се сетил първо за тези три неща.
Тя е един от най-добрите куклени режисьори в България. Може би се сещате за спектаклите: “Тъжният принц”, „Купонът на феите”, “Сенки в нощта”, “Басни” по Лафонтен, “Питър Пан”, “Ян Бибиян”? Сигурна съм, че припознавате поне едно от тези представления, на което сте завели детето си и сте преживявали случващото се заедно с него. Именно това умение на Бисерка я прави специална, както за децата, така и за родителите – способността й да погъделичка детското в душата на всеки един зрител, бил той и на 66 години. В края на нейните спектакли можете да видите просълзени майки, развълнувани деца и невярващи на очите си бащи, които аплодират по-ентусиазирано от децата си. Самата тя споделя, че са я укорявали, че не работи за деца, въпреки че завършва режисура за куклен театър в НАТФИЗ – тя не иска да е инфантилно, защото “децата са по–умни от нас”. Те винаги ще разберат, ако ги излъжеш, но когато направиш нещо искрено и интересно, то със сигурност ще се гледа от всички.
Един от любимите ѝ проекти е “Ние врабчетата” по Йордан Радичков, поставен в БНТ. Той бива оценен много високо на фестивала в Монтрьо, Швейцария, където създават извънредна награда, за да го отличат, тъй като не е влизал в рамките на установените категории. В Сърбия, където тя много обича да работи, успява да създаде много нови и нетрадиционни спектакли. За рамките на нашата страна казва, че обожава да работи с актьорите на Театър “София”, които “не ходят на работа, а идват в театъра, за да се забавляват”. От всички тези неща неизменна част за режисьора е сценографа Свила Величкова.
Със Свила работят заедно от 1989г. Независимо дали проектът, с който се захващат е телевизионен или театрален, удоволствието от процеса на неговото създаване винаги се вижда в крайния резултат. Свила Величкова е от онези професионалисти, които никога, по никакъв начин няма да те оставят равнодушен към костюмите и декора. В нейните спектакли един чаршаф може да създаде един огромен приказен свят, в който да искаш да се пренесеш завинаги. И когато Бисерка Колевска и Свила Величкова се съберат заедно, знаеш, че това, което ще видиш на сцената ще бъде онова незабравимо пътешествие, което сякаш си чакал цял живот. Бисерка знае това: “ Трудно е човек, да бъде променен, но един добър спектакъл те прави податлив. Чувстваш се окрилен, превъзбуден и макар за малко, те измъква от ежедневието.” А от какво друго се нуждае един зрител в театралния салон…
След “Копче за сън” се появява желанието на Бисерка Колевска отново да работи по текст на Валери Петров. В Държавен куклен театър – Бургас тя създава “Пук” по едноименната приказака на Валери Петров. Спектакълът е номиниран в категорията “Куклен спектакъл” за наградите “ИКАР 2015”. Историята за подводното царство; за Майката медуза, която в спектакъла впечатлява с огромните си размери; полупрозрачният екран, зад който движенията са забавени, защото сме под водата; хилядите мехурчета, а заедно с това и силното визуално въздействие на сцената превръщат спектакъла в поредното пътуване извън рамките на действителността… А в края на представлението, когато хванем детето си за ръка и се върнем обратно в света, измежду стотиците шумове от коли и разговори, ще затворим за малко очи и ще чуем:
Ах, колко чисто, прозрачно и звънко,
звучи това детско “ Морето е тънко“!
Като шум в раковина,
тази дума невинна,
уж на смях и
уж нежно,
казва ясно
– на нас, нали?-
че сме, ах,
безнадежно
и ужасно
пораснали!
В. Петров, „Пук“
