Бинка Желязкова – да разкажеш младостта

0
0

Бинка Желязкова е кино режисьор и артист с невероятен размах. Тя е чудо на фантазията. Тя е печатарска преса за души. Филмите й оставят отпечатък у всеки, който ги види. И благодарение на цензурата са само девет.

Бинка Желязкова и Христо Ганев
Бинка Желязкова и Христо Ганев

Една от малкото жени кинорежисьори в средата на 20-ти век и до колкото намирам информация – първата в България изобщо, Бинка Желязкова прави световно кино още от първия момент, в който се захваща с тази професия.  Родена в Свиленград на 15 юли 1923 г. Бинка прекарва младостта си като политическа активистка, или партизанка – този не съвсем ясен термин за по-младите поколения. По това време среща Христо Ганев – красив партизанин, който в последствие се превръща в един от най-добрите български сценаристи, както и сътворец и съпруг на Бинка.

Миналото им в анти-фашистките редици намира отражение из цялото им творчество. След като завършва Държавното висше театрално училище в София през 1951 г. тя няколко години работи като асистент режисьор в студия „Бояна“. Когато през 1957 г. заснемат „Животът си тече тихо“, филмът веднага е спрян от цензурата, защото изследва смисъла на идеала, на обитовизяването му и е пуснат на екран чак чак през 1988 г. Следващият им филм „А бяхме млади“ (1961 г.) продължава същата тема и задълбава в живота на едни хора, чиято младост отлита в страх и обвинения, криейки се, неуспявайки да постигне нищо.

Георги Калоянчев в "Привързаният балон"
Георги Калоянчев в „Привързаният балон“

По-нататък в кариерата си Бинка на пръв поглед се отклонява от политическите теми, но всъщност филмите й се занимават изключително с младостта, в дълбочина, за която много световни творци могат да й завидят. Държавата активно й пречи да осъществява проектите си и ги подлага на дълги цензурни сесии, в които смисълът, видът и джазовата музика се обсъждат многократно. Въпреки това Бинка Желязкова и Христо Ганев съумяват да създадат отлични филми.

Във филми като „Басейнът“ (1977 г.) „Голямото нощно къпане“ (1980 г.) „Привързаният балон“ (1967 г.), чийто сценарий е дело на самият Йордан Радичков, режисьорката успява да покаже уникалния си поглед върху проблемите на младостта, любовта, смъртта, както и със страхотен хумор да се присмее на хорските нрави, на дребното и бездуховното в тях.

Театралното й образование личи в смислеността на диалога, който създава заедно със своите сценаристи, в силните й визуални решения, в дълбочината на изследване на проблемите. Филмите й са далеч от твърдия документален подход в игралното кино на масовата продукция от онова време. Работата й с актьори като Георги Георгиев – Гец, Цветана Манева, Климент Денчев, Георги Калоянчев, Григор Вачков, Коста Цонев изважда най-доброто от тях и то с привидна лекота, която още от първите кадри омагьосва зрителя и го държи до край.

Филмите на Бинка Желязкова са бунтарски феномен, с качество, което може да се мери с имена като Антониони и Фелини. Остава неясно защо дори след смяна на режима, нейните произведения събират прах и е почти невъзможно да се открият. А те са от онези неща, които могат да променят човек и да го научат на нещо – съвсем като в театъра.