Добрият виц прочиства вътрешностите. Добрият виц е способен да убие. В търсенето му се впуска и бразилската прислужница Матилда. Но преди да го открие трябва да влезе в една „Чиста къща“ в Малък градски театър „Зад канала“, в която всъщност цари безпорядъкът на живота и любовта.
Тя не обича да чисти, тя обича вицове – разказва ги, мисли за тях, говори за тях. В САЩ е само защото майка ѝ е умряла от смях на виц на баща ѝ, който след това се самоубива – смешно, нали? В своето въображение тя все още ги вижда, винаги след като господарката на къщата, лекарката Лейн, излезе. След този момент заръчаната ѝ работа остава на заден план.
„Ако подът е мръсен, гледай тавана – той винаги е чист“

Но това е неприемливо за сестрата на Лейн – Вирджиния. Жена, посветила живота си на чистенето – единствената ѝ радост и утеха. Ролята на Матилда бързо бива заета от Вирджиния, което устройва и двете страни. От този момент нататък в чистия дом излизат наяве мръсни тайни и объркани, в търсене на своята индивидуалност, самотни души. Привидно преуспели и нормални хора живеят отчуждено от своите близки, в стерилност, която вреди и убива.
Съпругът на Лейн е хирург, открил истинската си любов и сродна душа в лицето на своя пациентка, умираща от рак – Ана. Срещата между тримата е преломен момент за Лейн, която в продължение на години е изчиствала радостите и истински важните неща от живота си. Раят е място, което създаваш сам и Ана го умее най-добре. Нейната женска добрина, виталност и топлина са повод Лейн да я намрази. Защото блести, защото е като сродна душа за всички. Но, пречупвайки гордостта си, тя успява да се извиси над болката и да погледне с други очи на жената отнела съпруга й. Докато той е в Аляска, търсейки дърво, лекуващо рака, Матилда, Вирджиния и Лейн прекарват последните мигове от живота на Ана заедно. А на балкона ѝ Матилда успява да измисли перфектния виц, станал част от завършека на тази романтична комедия, преливаща в драма.
Освен жанра, който не може да бъде точно фиксиран и си играе със сетивата на публиката, впечатление прави това, че представлението е изградено от отделни етюди като на екран излизат обясняващи надписи, подобни на тези на немите филми. А в играта на актьорите преобладаваше сатиричност, гротеска и дори абсурдност, която на моменти искрено забавляваше публиката.
Измежду всичко това постановката успя нежно да погали душата ми и да ми покаже женския свят, с неговите страхове, противоречия, неприязън, но в крайна сметка пълен със солидарност и топлина. Заедно със себе си Ана донесе на всяка една от героините малко от изгубения рай, а след това си отива – също като ангел.
Постановъчен екип:
Режисьор: Владимир Люцканов
Сценография и костюми: Петя Стойкова
Музика: Павел Стефанов
Хореограф: Таня Соколова
Видео дизайн: Венелин Шурелов
Участват: Светлана Янчева, Мария Каварджикова, Пенко Господинов, Ирини Жамбонас, Весела Бабинова