„Социализмът свърши, а ние останахме”
Светлана Алексиевич
Има, слава Богу, все още в българския театър, една безкомпромисна порода режисьори. Те не се поддават на статуквото, те имат своя ясна цел, своя посока. Имат мисия и я следват, независимо от вкусове и конюктура. Те правят театър не заради награди, а заради вътрешната си потребност, и заради самия Театър. Такъв режисьор е единият от основателите на ТР „Сфумато “ – Иван Добчев.
Има, слава Богу, все още в световната литература, една безкомпромисна порода автори. Те не се поддават на статукво, те имат своя ясна цел, своя посока. И я следват, независимо от вкусове и конюктура. Те пишат не заради награди, азаради вътрешната си потребност, и заради самата Литература. Такава писателка е беларуската Нобелистка Светлана Алексиевич.
Цяло щастие е, че Добчев и Алексиевич са от едно поколоение, че споделят сходни ценности, че в работата си успяват да се противопоставят на Системата до степен, че стават системни грешки, които не могат да бъдат изплюти (защото са талантливи) и макар и неохотно, биват признавани. В романите си, в които липсва художествена измислица Алексиевич громи и разобличава прокажното зло, убило стотици милиони, и увредило на генетично ниво поколения след тях, нанесло преки и косвени щети на милиарди. Романите й са спирани, забранявни, антемосвани. Част от спектаклите на Добчев са спирани по волята на партийни велможи и църковни деятели. Срещата им е неибезжна Добчев театрализира романа й „Време секънд хенд“ на сцента на Сфумато. Резултатът е искрен, краен, болезнен, оголен до нерв спектакъл, в който актьорите не просто играят, а живеят, дишат, кървят, страдат, фанатично защитават и още по – фанатично отричат неща, в които вярват. Това е спектакъл-откровение, спектакъл–равносметка за неизкоренимия тип човек, наречен „хомо советикус“. Гледайте спектакъла заради себе си. Обърнете специално внимание на актрисите Неда Спасова и Василена Винченцо. Ще се влюбите в таланта им, и с право.
Ето какво казва Ивн Добчев за спектакъла:
Правим един театрален опит по книгата „ВРЕМЕ СЕКЪН ХЕНД” на Светлана Алексиевич. Документална проза, покъртителни монолози/изповеди на преживелите социализма хора, на жертвите, осъзнали че живеят редом с палачите си. Трагически персонаж или „съветщина”/съветски боклук е създадения в лабораториите на марксизма-ленинизма „HOMO SOVIETICUS” – това е въпросът, на който се опитваме да намерим отговора с актьорите, които пристъпиха с особен трепет в темата на ателието. Това е ателие, няма претенциите на завършена творба, по-скоро това е процес, чернова на един бъдещ спектакъл и същевременно е тест за нашата българска душа и за нейната способност да съ-участва, да съ-страдава Другия, различния…който страшно много прилича на бащите и майките ни, на нашите баби, лели, вуйчо ваньовци. Припознаваме го в себе си.
„Светлото бъдеще на битака“
по романа на Светлана Алексиевич „Време секънд хенд“
сценична версия и постановка Иван Добчев
сценография и костюми Петя Боюкова
фотография Цочо Бояджиев
участват
Дария Симеонова, Неда Спасова, Свежен Младенов, Василена Винченцо, Стилиян Желязков, Кристина Кулиш, Виттория Николова, Катерина Керемедчиева, Йордан Ръсин, Иван Николов, Йордан Биков, Гергана Кофарджиева, Иван Златарев
Спектакълът може да гледате на 19.02.2018 г на сцената на ТР „Сфумато“. Билети тук:
