„Бащата“ в Народен театър „Иван Вазов“ – по следите на една изчезваща самоличност

0
1

 

Представяне

Театралната постановка „Бащата“, поставена на сцената на Народния театър, е реквием за изчезването, породено и направлявано от центробежните сили на времето, забравата и невъзможния вътрешен мир. Под режисурата на Диана Добрева и в главното актьорско превъплъщение на Владимир Пенев текстът поставя и разнищва проблема за устоите на личността в пространството, в семейната принадлежност и в границите на съзнанието.


Конфликтът

Вътрешната борба е изнесена навън, където Анна /в ролята Радина Кърджилова/, Пиер /в ролята Юлиан Вергов/ и назначената гледачка /в ролята Теодора Духовникова/ Мария Кавърджикова/ се изправят срещу умопомрачението и несъзнателното отстояване на Аз-а на главния герой Андре /в ролята Владимир Пенев/.  Заболяването не е представено като лудост, а като аномалия на съзнателността. На зрителя не е разяснена причината за появата му, а и това не е необходимо. Той е поставен в позицията на съзерцател, на когото е предоставено единствено моментното възприятие за случващото се. Объркването между действително и измислено е целенасочено и умозрително. Дори страничният наблюдател докрай не постига яснотата дали случващото се е сън, халюцинация или изживян момент. И в двете измерения на съзнанието изживяванията на героя са истинни и емоционално проникновени.  Първоначалният облик на недосегаем и горделив семеен стожер, поетапно се преминава през мъж под маската на социално атрактивната роля, през баща, огорчен от далечната и любима дъщеря, до мъж, застрашен от невидими опасности и окован в параноидния си ум.

Развоят

Движението в пиесата не е праволинейно, а се осланя на спомените и мисловното търсене на Андре. Началната сцена въвежда зрителя в противоречивия вътрешен свят на главния герой, който страда от болестта на Алцхаймер и неистово се опитва да се противопостави на необходимостта от това да признае немощта и зависимостта си. Пространствените ориентира са мимолетни и лъжовни. Диалозите с дъщерята Анна и приятелят ѝ Пиер са обърквани и хаотични. Размислите на главния герой, принуден да броди в дебрите на собственото си съзнание, са непоследователни. Той е изпълнен с безсилно съмнение в намерението на най-приближените да подпомогнат оцеляването му. Привидно познатият му апартамент е метафорично пространство, в което дебнат страховете, конфликтите и непримиримостта на едно изгубващо се съзнание. Постепенно сцената се изпразва от мебелировката, стаята се затваря към външния свят с бавното спускане на завесата на прозореца и героят потъва в широката празнота на самия себе си.

Интерпретацията

Сценичната интерпретация е фрагментирана. Наблюдават се отделни моменти от съвместния живот на Андре с останалите реални и въображаеми обитатели на дома и на съзнанието му. На сцената се редуват ту епизоди на разговори с Анна, Пиер и болногледачката, ту моментни срещи с непознати за героя образи, олицетворяващи разгръщащите се на сцената мотиви за изоственост, неизбежност и вътрешно самоунищожение. Съсредоточеният зрител има избора да се концентрира в стремежа да отсее реалното от нереалното или да се потопи в нагнетяващата художествена реалност, където истината е не в съзнаването, а в усещането за случващото се.

Препоръката

Впечатленията ми след излизането от театралната зала бяха объркани и непостижими за еднозначна формулировка. Постановката „Бащата“ по текст на Флориан Зелер е дръзка интерпретация на проблема за дълбочината на човешкото съзнание и за неговите взаимообвързащи механизми на паметта, емоционалното битие и принадлежността. Режисьорският поглед на Диана Добрева е съзерцателен и проследява действието в тясното пространство на един  свой/чужд апартамент, съответно на едно свое/чуждо човешко съзнание. Актьорите от трупата на Народния театър, начело с Владимир Пенев, ни поднасят текста като изживяно мисловно пътуване за границите на личността, където абсолютни и неизменни стойности не съществуват. Така зрителят остава единствената устойчива фигура, отличаваща съзнателното от несъзнателното. Но дали всъщност истината в преследването на идентичността е проекция на съзнанието, това остава в преценката и нагласата на самите нас – като зрители, като личности и като съзидатели – бащи на световете си.

Автор: Славена Койчева

"БАЩАТА", реж. Диана Добрева

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here