Стридберг се откроява в световната драматургия с многопластовите конфликти, които обрисува в пиесите си. Вдъхновението за тях често идва от хаоса на личния му живот, какъвто е и случаят с „Бащата”. Може да се каже, че пиесата е силно автобиографична. В центъра на събитията виждаме уважавания капитан и учен Адолф (Валентин Ганев) и съпругата му Лаура (Мария Каварджикова), които имат разногласия относно бъдещето на дъщеря им (Илиана Коджабашева). Единият родител иска тя да замине в града и да стане учителка, а другият – да стане художничка. Тези две полюсни желания поставят началото на една война на характерите. Война на живот и смърт.
Основният конфликт в пиесата е детето и властта над него. Може ли един родител да предопредели бъдещето му? Може ли да го накара да избира между хората, които са го отгледали и са му дали всичко? В тази пиеса могат да се познаят много хора. Тя звучи актуално и до днес, което говори не само за факта, че почти нищо не се е променило от 100 години, но и за вещината на автора.
В случая към текста посяга не просто способен режисьор, но и творец със завиден актьорски опит на сцената. Като такъв Йосиф Сърчаджиев познава добре мрака, който се крие в актьорската душа и знае как да го изведе на повърхността. Лично за мен Валентин Ганев е перлата в короната на представлението. Не просто потъва напълно в ролята, а предизвиква публиката да се слее с него. За час и половина той преминава през толкова настроения и вътрешни драми, колкото повечето хора не познават за цял живот.
Благодарение на сценографията и костюмите, дело на Петър Митев, зрителят успява да се потопи в онези времена в Швеция, да влезе в унисон с настроенията на героите и по някакъв начин да съпреживее случващото се.
Позволявам си да допусна, че спектакълът „Бащата” не е за всеки. Няма специални ефекти, няма и променящ се декор. Всичко е оставено на умението на актьорите, които трябва да убедят зрителя в случващото се на сцената. Може би някои биха коментирали, че това не е едно от най-силните представления в Народния театър, но за мен си струва да бъде видяно.
Постановъчен екип:
Режисура: Йосиф Сърчаджиев
Сценография: Петър Митев
Музика: Слав Бистрев
Участват: Валентин Ганев, Мария Каварджикова, Илиана Коджабашева, Йосиф Шамли, Юлиан Вергов, Вяра Табакова, Васил Драганов
