След двете разходки в западната част на континента бих искала да ви запозная с театралната сцена в нашата северна съседка – Румъния. Това е една интересна и многолика страна, събрала в историята и културата си много влияния от Западна Европа. Известно е, че румънците наричат столицата Букурещ с името „Малкия Париж“ и винаги се опитват да поддържат високо ниво на културата. Започвам с най-представителното театрално пространство в страната:
Националният Театър в Букурещ – http://www.tnb.ro/en
- Важно събитие не само за съседите ни, но и за нас е премиерата на българската пиеса „Оркестър Титаник“ от Христо Бойчев през януари. Режисьор на спектакъла е Феликс Алекса. Това е философска и абсурдна комедия за желанието да избягаме в илюзията. В изведена от експлоатация железопътна линия четирима герои чакат влак, който никога не спира. Пиесата препраща към „В очакване на Годо“ на Бекет. Но за разлика от нея, тук сме изправени пред Хари и неговия влак.
Отвъд това чакане обаче започва ново очакване. Къде ще отидат? Накъде ще поемат? Може би към проспериращата Европа? Или към Едем на вечното блаженство? Или всъщност към големия финал? Това е болезненят въпрос, поставен от Христо Бойчев, най-известният български драматург в наши дни. При втората си среща с творчеството на Бойчев (след „Окръжна болница“) режисьорът Феликс Алекса създава невероятна вселена, пълна с магически реализъм. На българска сцена можем да гледаме „Оркестър Титаник“ на Хасковския Театър „Иван Димов“, режисьор – Дамян Тенев.

На българска сцена можем да гледаме „Оркестър Титаник“ на Хасковския Театър „Иван Димов“, режисьор – Дамян Тенев. Ревюто на LoveTheater.bg прочетете тук: https://goo.gl/eoEfSP
- През месец март се състоя премиерата на спектакъла „Виелица“ от Барбу Делавранчеа с режисьор Александру Дабия. Това е пиеса, в която авторът вплита факти от историята. Той разглежда слабостта и несигурността на държавата, игрите на властта, начина, по който доброто и злото свършват, узурпирайки се едно друго.
Спекаткълът е пряко предизвикателство да се гледа на историята с прозрачност. Дабия показва несъвършенствата – безделието на мисълта, конформизма, стремежът към охололство и хедонизъм, които са ерозирали умовете и обществата в търсене на идентичност. Представлението може да се види на 24 март и 15 април.

- Другият българин, с чиито международни изяви трябва да се гордеем, е режисьорът Александър Морфов. На сцената на Румънския Национален Театър се играят три негови представления. Морфов завладява румънската театрална публика с грандиозната постановка „Бурята“, в която работи заедно със сценографа Никола Тороманов. Шекспировата пиеса присъства в репертоара на театъра от няколко години и може да бъде видяна на 1 и 12 април. През месец юни екипът на „Бурята“ ще представи Националния театър на международно турне в Китай.
С умението си да поставя масови спектакли и да използва всички възможности на сцената, Морфов ни разказва една красива приказка. Историята на един отхвърлен херцог, който по-късно става магьосника Просперо, и на дъщеря му Миранда. Това е комедия за илюзията, екстравагантността, за властта и отмъщението. „Бурята“ е пиеса за демиургичната сила на изкуството и въображението.

- Другият спектакъл на Морфов, който се играе на румънска сцена, е „Ничия земя“ от Данис Танович. Екранизацията на текста получава „Оскар“ в категорията „най-добър чуждестранен филм“ през 2001г. и още много други големи награди. Въпреки че на първо четене изглежда като пиеса за конфликта в бивша Югославия, „Ничия земя“ всъщност е сатира за войната в цял свят и за пресата, която търси единствено сензацията. Тази черна комедия напомня на известния роман „Параграф 22“ и на поредицата „MASH“.

Българското присъствие на румънска сцена е силно и успешно, благодарение на Христо Бойчев и Александър Морфов. Да си пожелаем такъв успех и в други страни!
Още един важен театър в Румъния е Националният Театър в Клуж-Напока – http://www.teatrulnationalcluj.ro/en/
- На 21 Декември 2017г. се състоя премиерата на „Швейк-концерт“ по Ярослав Хашек, с режисьор Ада Милеа. Музикалното пътешествие на Ада Милеа се случва както в повечето от нейните концертни спектакли – тя преплита хумор и сериозни размисли. Ето какво казва тя за спектакъла си:
„Исках да изглежда като пътуване с влакче, което може да дерайлира. Избрах няколко ситуации и ги поставих, макар да нямат нищо общо с пътуването от книгата на Хашек. Аз се интересувам от различните нагласи, които всеки има към унищожението и смъртта. Книгата (и надявам се и концерта) използват максимално хумора в ситуациите и доказват, че войната е абсолютна лудост, която няма нищо общо с нас (освен ако, разбира се, не ни убива).“

- „12 разгневени мъже“ с режисьор Тудор Лукану е спектакъл, направен по филмов сценарий. Това е голямо актьорско предизвикателство, тъй като целият сюжет се съдържа в текста. Дванадесет мъже са заключени в една стая, за да решат съдбата на човек, който се е опитал да убие баща си. Всички доказателства го инкриминират. Гласуването на дванадесетте съдебни заседатели относно неговата вина или невинност трябва да бъде единодушно.
В продължение на час и половина актьорите сблъскват характери, травми от миналото, достойнство и чест през своите персонажи. Могат ли 12 съдебни заседатели да бъдат обективни в този процес? Много е трудно да се опазиш от личните си предразсъдъци в такова нещо. И без значение къде се намираме, предразсъдъците замъгляват истината. Следващата дата на спектакъла е 29 март. На българска сцена той може да се види в т-р Възраждане, където режисьор е Пламен Марков.

В следващата статия ще ви запозная с унгарските и немските театри в Румъния. До скоро!
Comments are closed.