По време на дискусията „Театър 2016. Какво иска зрителят?” във вторник вечер се засегнаха много интересни теми и въпроси, свързани с ритуалното ходене на театър и колко важно е този ритуал всъщност да бъде осъзнато и обмислено преживяване, особено, ако ще ходиш на театър за пръв път.
Позовавайки се на тази мисъл, която подкрепям с всичките си крайници, реших съвсем осъзнато да ида за пръв път на представление в Държавния музикален и балетен център. Избрах си „Българи от старо време” по много интересна причина. Реших да е точно тази пиеса, не заради великите отзиви за нея, а понеже никой от моите приятели не беше ходил да ги преживее тези българи. Усетих гъделичкане по театралния си дух и веднага се сдобих с два билета. Избрах си и подходяща компания: джентълмен. Съгласете се, че театралната ни компания е един голям фактор за общото усещане за спектакъла. Все пак се споделят сетивни възприятия: слушаме, виждаме, усещаме, потръпваме, споглеждаме се и притаяваме дъх заедно. Не може да споделиш всичко това с всеки и слава Богу, че е така.
Тази вечер за пръв път бях гост на тази сцена. Сцена, попивала дълго всичките емоции на зрители и артисти и сега там ухае…на вълнение.
Посрещна ни диригент. Макар и само главата да му се виждаше. После ни поведе в едно нищо, което се превърна във всичко, а след представлението кънтя в ехо.
Това е време от нашата история, когато жената я няма, отсъства изобщо като концепция с „привилегиите”, които има днес. Където, ако може само нали, да не размества дори въздуха на мъжа, докато тупа, пере, чисти, гледа децата и закърпва озоновия слой. Обръщението „ма” е романтика. Бракът – чиста сделка за миналогодишно вино. Като казах вино… интригуваща роля има вярата тук, в старовремския тестостерон. Силният пол има топла връзка с Бог – той (силният пол) е самата божия молитва, възкръснала в спорове за ингилизите, московците и ЕнтелЕгентността.
В този континиум мъжът е законодателна, съдебна и изпълнителна власт. А! ‘Ма то излиза, че той си е цяла държава, бе!
И тук се появява отново диригентът и се чува оркестърът на Музикалния театър. Не актьори, а ангели пеят. Руслан Мъйнов така майсторски борави със своя герой, сякаш героят го притежава, а не обратното. Другият ми безспорен фаворит е изключителният Стефан Рядков. По някаква причина го свързвам с Димитър Рачков, което само ме кара още повече да му се радвам. И, разбира се, атмосферата, която витае около час и половина във въздуха на залата, никога нямаше да е така колоритна без останалите актьори и танцьори. Костюмите неоспоримо носеха настроение и автентичност. Сякаш пътувахме на бързи обороти в машина на времето. И от едно такова „време оно“ бързо след края на спектакъла бяхме отново в 2015 г, а изхода на сградата ни напомни за идващата 2016-та.
Успяха да ме развълнуват, да ме изкарат от ежедневието, да въздъхна с облекчение, че съм жена на XXI век и искрено да се посмея на хваналите прах турцизми. Случката на сцената не пропусна да докосне и моята компания. Дълго преповтаряхме фрази и преигравахме ситуации по пътя за вкъщи. Затова обичам театъра – земетръсна зона е и дълго след напускането на епицентъра има вторични трусове… в душата ми.
Имам въпрос към теб обаче: знаеш ли какво е чувството да слушаш народна музика в изпълнение на цигулка? Ако не си сигурен какъв е отговорът, иди на бул. „ Васил Левски” 100 – там цари магия и имат много измерения. Просто имай смелостта да се потопиш изцяло в едно от тях. 🙂
Постановъчен екип:
Автор: Оперета от Асен Карастоянов (Ко продукция с НФА „Филип Кутев“)
Режисьор: Николай Априлов
Диригент: Людмил Горчев
Диригент постановчик: Огнян Митонов
Сценография: Атанас Велянов
Художник постановчик: Атанас Велянов
Художник на костюмите: Диляна Първанова, Мариана Попова
Хореограф: Ивайло Иванов
Участват: Руслан Мъйнов, Стефан Рядков, Добрина Икономова, Пеньо Пирозов, Еделина Кънева, Юлия Маринова, Катерина Тупарова, Александър Мутафчийски, Марияна Арсенова, Иван Панев, Румен Григоров, Деница Шопова, Таня Астарджиева, Десислава Тодорова, Ася Цветанова
