Бъдещето в ръцете на новото поколение класически музиканти

0
0

Те са млади, талантливи и амбициозни. Избрали да творят в България и да бъдат част от красивия свят на музиката и не коя да е, а класиката, защото „класическата музика е най-богата на стилове, емоции и изразности.“

В следващите редове разговаряме с Кристиан Сугарев, Санджар Сапаев и Добромир Кисьов, чиито произведения и изпълнения може да чуете на 23 март от 19:00 на сцената на Камерна зала „България“ в авторския концерт – „Филхармоници и приятели“.

Заедно с тях на сцената ще свири камерен състав от Софийска филхар- мония в лицето на талантливите колеги от оркестъра – Кристина Хинова (цигулка), Милен Максимов (цигулка), Валентин Тошев (виола), Георги Георгиев (виолончело), Илина Жабленска (контрабас) и Стоян Павлов (ударни). Освен като композитори тримата млади музиканти ще се изявят и като инструменталисти. Кристиян свири на виола и китара, а Добромир на контрабас и бас китара. В концерта публиката ще чуе „Песен и Токата“ на Добромир Кисьов; “The War is Coming” на Санджар Сапаев и „Носталгично море” от Кристиан Сугарев – „три произведения, писани във второто десетилетие на 21 век“.

От къде ви дойде идеята за концерта? Как решихте да се съберете в този състав?

Кристиан Сугарев  (виола):  Идеята за авторски концерт беше моя, породена от желанието да напиша по-сериозно произведение по едни импровизации, които записах след като се завърнах от следването си в САЩ. Тъй като само цикълът „Нос- талгично море” нямаше да е достатъчен, се обърнах към моите приятели Добромир Кисьов (контрабас) и Санджар Сапаев (цигулка), които, освен изключителни инструменталисти, са и талантливи композитори. Така в рамките на една седмица съ- брахме състав и избрахме програма от три произведения, всички писани във второто десетилетие на 21 век.

Какво да очаква публиката? Разкажете ни малко повече за самата програма?

Кристиан: Публиката на зала „България” на 23-ти март в Камерна зала може да очаква една нова музика, съвършено различна от познатата ни „съвременна  музика”.  Това  не е нито атоналната музика на 20-ти век, нито романтизмът на 19-ти век. Бих казал, че всяко от произведенията е най-искрен израз на индивидуалността на всеки от нас, без багажа и очакванията затова как трябва да звучи едно съвременно класическо произведение. Съществуват елементи на филмова музика, различните епохи на класическата музика, джаз, блус и много други, но те са само градивни блокове за нещо ново и непознато на българската публика.

Как се вдъхновихте да напишете произведенията?

Кристиан: След като се върнах от Щатите (2017 г.), се бях потопил в смесица от носталгия, разочарование, отчаяние и надежда. Беше края на пролетта и аз се бях озовал обратно в апартамента, в който съм израснал, без работа и с тежката задача да съградя живота си наново от нулата. Но също ме очакваше завръщане към любимото ми място в целия свят – скалите на Камен бряг. Тази смесица от чувства излях в се- рия от импровизации, записани с инструментите, с които разполагах – виола и китара. Цикълът „Носталгично море” е завършекът на творческия процес започнал още тогава. Творбата е относително нестандартна по няколко причини – използвал съм инструменти като електрическа китара и бас китара; има силно влияние от блус музиката; частите нямат ярки контрасти помежду си, както е традиционно за класическата музика. Но вярвам, че публиката ще се убеди, че това не е някакво насилено смесване на жанрове, а е натурално размиване на границите между жанровете, породено непринудено от начина ми на работа.

Санджар Сапаев: Произведението „Войната идва“ бе написано 2014 г. в град София. Вдъхновението дойде от музиката на Д. Шостакович и специално от написания от него „Струнен квартет № 8“.

Причината бе желанието ми да покажа сегашното и минало време. Исках да приближа лицето на войната, лицето на загиналите. Воюващите през музика. Да изостря чувства като ревност, гняв, егоизъм и да ги поставя на светло. Произведението се състои от две части. Първата част се казва „Децата  и  войниците“,  втората част се казва „Сълзите на войника“. Мечтата ми е, да виждаме войната само през изкуство, а не през оръжията.

Добромир Кисьов: Идеята да композирам дойде още докато бях в училище. От песни, до класически произведения, обичам да пиша и оттогава не съм спирал да го правя. „Песен“ & „Токата“ имат дълъг и интересен път. Произведенията бяха вдъхновени от две пиеси за контрабас и пиано на маестро Георги Андреев,  написани  и  посветени  на по-голямата му дъщеря Калина, прекрасен и ужасно талантлив музикант. Това се случи 2016 г., но седнах да пиша лятото на 2017 г. и всичко се случи бързо – имах доста вдъхновение…

„Песен“ & „Токата“ написах първо за контрабас и пиано, и изпълних в редица от концерти, но още докато ги писах, знаех, че имам нужда от нещо по-мащабно. Така голямата ми любов към оркестъра ме подтикна да ги аранжирам и изпълня през ноември 2019 г. със Симфониета София, по покана на маестро Иван Янакиев, който ми предложи специално да ги оркестрирам за този концерт. Малко по-рано, месец юни, Крис се обърна към мен с проект идея „Филхармоници и приятели“, където произведенията ще прозвучат и по още един начин, по който много съм искал – камер- но. „Песен & Токата“ са съчетание от две неща, които силно обичам.

Защо един млад човек решава да се занимава с класическа музика?

Кристиан: Тръгнах по пътя на професионалния музикант, защото за мен нищо не може да се сравни с тръпката и вълнението от свиренето пред публика. В тази професия всеки концерт е празник, а работата – удоволствие. Избрах конкретно класическата музика, защото е най-богата на стилове, емоции и изразности. Тя представлява такова богатство, че ничий човешки живот не е достатъчно дълъг да го изчерпи. Също дълбочината, мащаба и сложността на класическата музика трудно могат да бъдат достигнати от други жанрове.

Санджар: Пътешествието към класическата музика на един млад човек започва още като дете. Като дете вие подхождате доста наивно в изпълнението на едно произведение. Разбира се, ако сте решили да изберете пътя на професионален класи- чески музикант, без значение дали то е свирене на инструмент, пеене, композиране, дирижиране или пък танцувате балет, то от вас се изисква огромна дисциплина, търпение и голямо отдаденост. Обаче с времето човек осъзнава, че намира себе си или търси себе си зад нотните петолиния и звуците на тази старинна, дълбока, безкрайна класическа музика. В момента, когато човек усети нещо различно в една нота и не може да опише чувството, класическата музика става наша зависимост, наш наркотик.

Лесно ли се работи с приятели? Има ли възможност да създадеш приятелство сред музикалните среди?

Добромир: Има големи възможности за създаване на приятелства в музикалната сфера. С приятели се работи най-добре – имате свобода в комуникацията, разбирателство, може да обсъждате идеи по всяко време. Няма нищо по-добро от създаване на екипна работа, най-вече с хора, на които можеш да разчиташ, и с които да творите заедно.

Какво мислиш за произведенията на колегите си, които ще бъдат изпълнени заедно с твоите в кон- церта на 23-ти март?

Добромир: С Кристиан и Санджар се познаваме отдавна – със Санджар от Академията, с Крис от Филхармонията. И двамата са много талантливи, няма спор. Това личи доста ясно в произведенията им – много са искрени и с присъствие на най-ценния фактор в изкуството – душата.

Повече за тях на 23-ти Март от 19:00 ч. в Камерна зала „България“.

Чуйте ги!

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here