Нашият живот е като моя театър – абсурден, смешен, нищожен и нещастен.
Йожен Йонеско
Обзета съм от недоумение. Не разбирам защо не се говори масово за „Плешивата певица“! Защо не е обект на ежедневно обсъждане?! Защо до този момент не знаех, че тази постановка е хала, която хваща за косата всички праволинейни, смирени, дословно поставени и безстрастни представления и ги избутва встрани, за да си проправи път директно до душата и сърцето?!
Сдружение КЛАС, обединило в себе си абсолвентите от випуск 2013 на Ивайло Христов, за трети път посяга на класически текст, за да го усети, прекрои и пресъздаде по свой си начин. Сега към тях се присъединява силната режисьорска фигура на Васил Дуев и останалото е история… Думите на Йонеско оживяват с триизмерна плътност и дяволит звън в камерната зала на Театрална работилница Сфумато. Ярките коси се носят във въздуха в синхрон с чародейната музика на Петя Диманова, докато устните изричат едно, а телата – друго. Човешките фигури, стоящи само на педя разстояние, излъчват хипнотичен пламък. Изненадващо и изключително сполучливо се появява нова главна роля, която липсва в оригиналната пиеса – тази на мобилните технологии. Синя трептяща светлина озарява лицата.
Не мога да спра да се удивлявам на свръхчовешките усилия на тези млади артисти, които напук на всичко и всички продължават да правят това, в което вярват, а именно театър, който вълнува, пречиства и променя. За тях изкуството не е статично и застинало във времето, не е откъснато от света и съществуващо в някаква си негова паралелна вселена. Те знаят, че истинският театър противостои на риалити телевизията. Знаят, че той има потенциала да бъде клечката кибрит, запалваща промяната.
Ако очаквате ясни послания и готови поуки, отидете другаде. Ако искате последователност и строен диалог, спестете си излъганите очаквания. Ще потънете в изникнала от нищото черна дупка, която концентрира цялата енергия на малката зала в една точка. Ще дишате на пресекулки, а устата ви ще пресъхне. Ще трябва да си напомняте да мигате, за да фокусирате втренчения си поглед. Разместени думи ще се блъскат в главата ви. Ще почувствате и ще се настаните удобно в гостоприемния хаос. Това е то животът. Таванът е горе, а подът е долу, но невинаги. В морето от абсурди, в което плаваме всеки ден, постановката на Сдружение КЛАС е крайбрежният фар, който ни спасява от крушение.
А плешивата певица? Прическата й е все същата.
„Плешивата певица“ от Йожен Йонеско
Режисьор: Васил Дуев
Сценография и костюми: Мира Петрова
Музика: Петя Диманова
Мултимедия: Теодор Киряков
Хореография: Благовеста Митева и Анна Кабакова
Фотограф: Радина Ефремова
Участват: Mилена Ерменкова, Светла Рангелова, Виктория Ангелова, Ивайло Драганов, Драгомир Драганов, Георги Гоцин и Пламен Димов
