По образование и професия Антон Павлович Чехов (1860 – 1904г.) е лекар, но започвайки да пише поради финансови причини, с времето творческите му изяви нарастват и прави нововъведения, които силно променят представите за съвременния разказ. Множеството му къси разкази и пиеси оказват силно влияние върху драмата на XX век, а мислите му за живота, и не само, са живи и до днес:
Човек е онова, което мисли за себе си.
Колкото по-високо стои човек в умственото и нравственото си развитие, толкова е по-свободен и толкова по-голямо удоволствие му доставя животът.
Изкуството да се пише е изкуството да се съкращава.
Който е изпитал насладата от творчеството, всички други наслади за него вече не съществуват.
Където има изкуство, където има талант, там няма нито старост, нито самота, нито болка, дори смъртта е наполовина…
Призванието на всеки човек в духовната дейност е постоянно да издирва правдата и смисъла на живота.
Можете да достигнете до убеждения само чрез личен опит и страдания.
Ако искаш да станеш оптимист и да разбереш живота, то престани да вярваш на това, което говорят и пишат, а сам си наблюдавай и вниквай.
Животът се разминава с философията: няма щастие, ако няма безделие – удоволствие доставя само онова, което не е нужно.
На човека са необходими не три аршина земя, не имение, а целият свят, цялата природа, където на воля да може да изяви всички свойства и особености на свободния си дух.
Страшно ми се иска да живея, иска ми се нашият живот да бъде свят, висок и тържествен – като небесния свод. Слънцето не изгрява два пъти през деня и животът не се дава двукратно – хванете се здраво за останките от вашия живот и ги спасете.
Не се успокоявайте, не се приспивайте. Докато сте млади, силни бодри, не преставайте да правите добро.
Аз въобще не искам от мен да произлезе нещо особено или да създам нещо велико, но просто ми се иска да живея, да мечтая, да се надявам, да успявам навсякъде… Животът… е кратък и трябва да го живеем по-добре.
