Анета Иванова е трети курс Актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. д-р Атанас Атанасов. В студията на Малин Кръстев за първи път стъпва на сцената, а на днешна дата освен в дипломното ѝ представление, където заедно с колегите ѝ от класа играят в “Papas in Мotion” от Роналд Рудол, тя взима участие и между актьорите, които застават срещу поетите в „Актьори срещу Поети“ в Театрална работилница Сфумато.
По повод театралния маратон в НАТФИЗ, който на 28-ми април ще отвори своите врати, представяме ви Анета Иванова – мотивирана и вярваща млада актриса, чийто театрален път тепърва започва.
1. Сцената… е място за среща. С партньора, за когото играеш, със собствените си страхове и тайни копнежи, с автора, с режисьора, с всеки в публиката, дошъл да живее някакъв друг живот за няколко часа. Извънреден. На сцената няма място за тривиалното и дребното. Стъпвайки на нея трябва да се занимаваме с голямото, значимото, почти невъзможното и по-малко със себе си. Уча се на това първо в студията на Малин Кръстев в Младежки театър „Николай Бинев“ и сега в НАТФИЗ от екипа на проф. д-р. Атанас Атанасов.
2. Пътят… след дипломирането е нещо, за което няма как да не мислиш, когато изведнъж ти остава само една година в академията. Плашещо е, няма нищо сигурно, никой нищо не ти обещава. Нещо много хубаво, което ми се случва напоследък, е участието ми в „Актьори срещу Поети“ в Театрална работилница „Сфумато“. Паралелно с репетициите на дипломните спектакли с колеги от класа работим и върху наши идеи за представления. Надявам се това да продължи и след завършването. Иска ми се да вървя по този път заедно с хора, с които гледаме в една посока и все по-рядко да чувам, че „всичко тука е много зле“. Вярвам, че всичко би могло да бъде прекрасно, старая се да влагам енергията си в тази посока и да съм заобиколена от хора, които потвърждават, че театърът днес не е излишен, а необходим. Вярвам също, че пътят тепърва започва и по него ме очакват още красиви срещи.
„Papas in Motion“ е най-вече за това наистина ли можем да приемем човека срещу себе си такъв, какъвто е, познаваме ли го изобщо и доколко сме честни с този, когото виждаме в огледалото. Двубой между комичното и трагичното, който задава въпроси.
3. Успехът… не трябва да е на всяка цена, струва ми се.
4. Вдъхновението… „върви по кози пътеки, не по асфалта.“ Мисля, че няма точно определение за това що е вдъхновение, но записах в тефтера и съзнанието си това, което каза професор Маргарита Младенова по време на ателието в Театралната работилница “ Сфумато“.
5. Мотивацията… е навън да е пролет, да имаш петнайсетминутна почивка и все пак да отидеш на час или да репетираш в някой коридор. Защото макар и творческа, това е работа. Да си дисциплиниран в нея е нещо, което възпитаваш и отглеждаш. Благодарна съм, че попаднах в клас, в който това се случва с лекота.
6. Papas in motion… е един празник, наистина. Представлението е създадено с много любов. Споделена. Процесът беше чудесен. Задължителната криза беше съвсем в началото на репетициите и е отдавна забравена от всички замесени. Професорът ни даде страшно много. Бяхме водени от човек, който освен режисьор на представлението е и педагог, и актьор, което беше изключително ценно за нашето порастване на сцената. Постановката е най-вече за това наистина ли можем да приемем човека срещу себе си такъв, какъвто е, познаваме ли го изобщо и доколко сме честни с този, когото виждаме в огледалото. Двубой между комичното и трагичното, който задава въпроси.
7. За опита в режисурата… „Малкият Хамлет“ е първият ми режисьорски опит. Стана случайно. Миналото лято ни се искаше да направим нещо извън НАТФИЗ и решихме да осъществим идея, родена през по-миналото. Участвахме в десетото издание на фестивала „Панаир на младите“ в Младежки театър „Николай Бинев“. И някой трябваше да играе ролята на режисьор. Сериозна мъжка компания – Боян Петров, Владислав Стоименов, Йордан Върбанов, Кирил Недков, Кристиян Топов, Румен Михайлов, Явор Гаджев – определи това да съм аз. Беше ни трудно, беше ни забавно, беше абсурдно, че давам бележки и последната дума е моята, стана ни и доста студено по едно време, защото репетирахме на терасата на театъра, но накрая създадохме нашия малък странен свят. Щастлива съм, че споделих първия си опит с тези момчета и то точно в Младежки театър „Николай Бинев“, където за първи път стъпих на сцена.
Анета Иванова и талантливите ѝ колеги от класа на проф. Д-р Атанас Атанасов можете да гледате в спектакъла „Papas in Motion“ от Роналд Рудол на 28 април (събота) от 23:00 часа и на 29 април (неделя) от 14:00 часа, както и във „Вечер на гласа“ на 28 април от 19:30, където ще имате възможност да чуете и да се насладите на песни от мюзикъли и филми.
Пълната програма на 36-часовия маратон в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ можете да видите ТУК.