„Същият ден“ е най-новият текст на поета и драматург Стефан Иванов. На 15 февруари и 6 март от 19:00 ч. в Театрална работилница „Сфумато“ ще бъде неговата премиера в България.
Стефан Иванов пише първата версия на „Същият ден“ като част от общ проект с участието на италиански, палестински, гръцки и сирийски драматурзи, който беше представен в Рим и Солун.
Окончателният вариант на пиесата е и третия етап от обмен, чийто главен инициатор е LaGuardia Performing Arts Center в Ню Йорк. Интересно е, че програмата позволява именно драматургът да избере режисьорите, с които би искал да работи.
През 2017 г. режисьорката Хандан Озбилгин от Ню Йорк провежда уъркшоп в Театрална работлиница „Сфумато“ с участието на актрисите Елена Димитрова и Лилия Гелева. Същата година пиесата е поставена в LPAC от режисьора Джон Майкъл ДиРеста. Третият режисьор, който работи по текста, е Естефания Фадул. Именно тази версия става част от репертоара на „Сфумато“ и в нея участват актрисите Августина-Калина Петкова и Надя Керанова, а сценограф на представлението е Цвета Дойчева.
„Същият ден“ е черна гротеска за абсурда и повтарящите се исторически грешки, в които са замесени клоуни, едновременно невинни и виновни. Те са част от силата, която желае добро, но често създава зло. Пиесата е страшна и смешна приказка без край за всекидневното усилие да бъдеш човек в нечовешки условия.
Действието се развива 30 години след 1989г. Героите са дядо и внук, пътуващи по вече построения плавателен канал, който свързва София с Черно море. Те снабдяват отново живите 86 български лагера и разказват за раждането на новия режим, за тайните му и явни проявления. Историята им прелива в скандал между онези, които са отговорни за това повторение. Публиката се превръща в свидетел на травма и рана, която се е отворила на различни места по света през миналия и настоящия век.
Режисьорката Естефания Фадул e родена в Колумбия, но израства в Ню Хампшир. В момента живее в Ню Йорк, където работи като режисьор и продуцент. Нейният основен режисьорски фокус е както върху съвременна драматургия, така и върху съвременни интерпретации на класически произведения. Работата ѝ свързва разнородни общности чрез изобретателно, интуитивно и социално осъзнато разказване на истории. Голяма част от скорошните ѝ режисьорските проекти включват спектакли на различни места по света.
Относно „Същият ден“ тя споделя:
„Днес ксенофобията и омразата надделяват над състраданието и съчувствието. Отговорността, която носим е по-голяма от всякога. Нужно е да не спираме да разказваме и припомняме колективната ни история. Да се съмняваме и да помним. Паметта е любов.
Историите, които разказват двамата главни герои, са тяхното неспиращо мъчение и тяхното вероятно изкупление. Те също така са и дълбоко заровената вина, която ги принуждава ден след ден да се сблъскват с истината за съучастието им в една система на насилие. За мен беше важно да съпоставя тези сложни теми с ежедневните взаимоотношения между двама души. В същността си това е семейната история на хора, които правят своите трудни избори в сложна ситуация. Не би трябвало да ги съдим, а да ги изслушаме. Чрез различни форми на разказване, те успяват да покажат пластовете на вината, скръбта и срама. Трагедията на ситуацията им е, че цикълът започва отново и отново всеки ден.“
Дрматургът на „Същият ден“ – Стефан Иванов е автор на стихосбирките „4 секунди лилаво” (2003), „Гинсбърг срещу Буковски в публиката” (2004), „Списъци” (2009) и „Навътре“ (2014). За „Списъци“ е номиниран за Националната награда за поезия „Иван Николов“. „Навътре“ е номинирана за първите награди за литература на НДК. Носител е на наградата „София: Поетики“ (2011). Превеждан е на английски, френски, немски, гръцки, сръбски и други езици. Блогът му е на http://siv.sofiascape.com/.
Съавтор е, заедно с Иван Добчев, на пиесата „Медея – майка ми“, спечелила „Икар“ (2013) за най-добро представление. Пиесата му „Между празниците“ е номинирана за „Икар“ (2014) за драматургия. През 2018 г. е резидентен драматург на Националния театър на Люксембург.
. . .
Проектът е продуциран от Театрална работилница „Сфумато“ и се реализира с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”, чрез Програмата за българо-американски обмен в областта на театъра, администрирана от Фондация „Арт Офис” и в партньорство с LaGuardia Performing Arts Center, Ню Йорк.
. . .
текст: Стефан Иванов
режисьор: Естефания Фадул
сценография, костюми и музикална среда: Цвета Дойчева
с: Августина-Калина Петкова и Надя Керанова
фотограф: Яна Лозева
плакат: Атанас Гиев
