Нека си представим… нека си представим, че не сме възрастни, че не бързамe за работа, че не сме завладени от стреса на ежедневието… нека си представим, че имаме време да си представяме! Ако пък смятате, че нямате „време за глупости“, имам новина за вас: времето за глупости всъщност е най-хубавото, което можем да имаме. Няколко минутки на ден, за да си представяме разни магически неща, могат да променят виждането ни за живот. Ако обаче сами не може да се справите с тази тежка задача, не се страхувайте, има кой да ви помогне – прекрасният екип на Държавен куклен театър – Стара Загора и “Алиса в Страната на чудесата”.
Спектакълът беше част от фестивала „Пиеро“, заради спешна промяна в програмата. Като разбрах, че единствената вечер, в която съм там, ще има детско представление, леко се разочаровах. Но пък си казах, че имам нужда от малко цвят и настроение. А след края на спектакъла, толкова се радвах, че гледах именно „Алиса“!
“Алиса в Страната на чудесата” е история на въображението – така е определен спектакълът в сайта на театъра. Много точно описание, дошло от предлога „на“, а не „за“. На старозагорската сцена щурият актьорски състав не разказва приказва, а създава цял свят, който всеки от публиката може да си доизмисли.
Нежната естетика на сценографията и странните кукли позволява на зрителя да си представи, че белите арки са дървета, стени, покриви или… арки! Че актьорите, които приличат на мимове, са вътрешният му глас, който често повтаря „Остани дете!“. А дълго след спектакъла да поглежда с недоверие котката пред блока, мислейки си „Дали не ми се усмихна?“.
В този свят, създаден прецизно на сцената от възрастни артисти за деца, всъщност няма никакво място за години. Трябва просто да се отпуснеш и да се наслаждаваш на нервните изблици на Заека, на промяната в ръста на Алиса или на небивалиците на Шапкаря… само непознати гъби не се опитвайте да ядете 🙂
Спектакълът се отличава с красота на сцената и многото интересни режисьорски хрумки, но определено финия оттенък, който го прави блестящ, е актьорската игра. Младият екип на ДКТ изпитва истински кеф на сцената. Просто са толкова готини, че цялата зала, макар и пълна с възрастни, се смя от сърце.
Като всяка добра история, има и няколко лампички, които „светват зад кулисите“, за да си зададем въпроси.
В търсене на себе си Алиса открива как да се справи сама с безсмислието на Страната, която е измислила (ммм, леко объркващо, нали), но в същото време е толкова реална, че преди да победи, не може да се завърне. Това е урок за силата както за децата, така и за нас, които с всяка следваща година започваме да предпочитаме по-лесния път. Не е достатъчно да прескочиш измислената малка вратичка – трябва да положиш усилие и да се смалиш, за да успееш да преминеш!
И не по-малко значимият въпрос, който ни удря на изхода на театъра, е: Заради нашия забързан свят, не рушим ли въображаемите страни на чудесата на децата си? Изслушваме ли ги достатъчно? Вярваме ли в тях и техните истории? Представяме ли си това, което и те? Не порастваме ли излишно и безвъзвратно бързо…
Оставям отговорите на вас, но имам още един последен съвет – не се подвеждайте, че заглавието е в детския афиш. Отидете и намерете малко време да си представяте!
Драматизация и режисура: Елица Петкова
Сценография: Ивайло Николов и Ива Гикова
Музика: Пламен Петков
Мултимедия: Теодор Киряков
Анимация: Роксана Маркова
Актьорски състав: Диляна Спасова, Калоян Георгиев, Кирил Антонов, Латина Беровска, Любен Чанев, Станислав Матев
