“Алексис Зорбас” – безсмъртният роман на Казандзакис с премиера в МГТ “Зад канала”

0
0

Един роман, пред който е рядкост човек да остане безразличен. Книгата усмихнала, натъжила, влюбила и разлюбила няколко поколения ще има своята премиера на сцената на МГТ “Зад канала” на 17-ти и 18-ти януари. Безсмъртният текст на Никос Казандзакис “оживява” в театъра, благодарение на режисьора Бина Харалампиева. Драматургичната версия е на Юрий Дачев, сценографията и костюмите на Свила Величкова, а музиката на Асен Аврамов. В емблематичния образ на Алексис Зорбас – Човекът свобода, се превъплъщава Герасим Георгиев – Геро. Освен него в “Зорба” участват още актьорите: Мак Маринов, Василена Атанасова, Васил Банов, Анастасия Лютова, Илка Зафирова, Георги Кацарски, Христо Пъдев и Владимир Димитров.

НИКОС КАЗАНДЗАКИС е роден на 18 февруари, 1883 година в Ираклион, Крит, в семейството на фермер. След Критското въстание семейството бяга в Пирея, където остава половин година. Възстановяването на мира дава възможност на Казандзакис да се завърне в родния си град, където завършва гимназия. Учи право в Атинския университет. В годината на дипломирането му /1906/ е публикувана първата му творба „Драконът и лилията“. Животът на писателя е наситен с много пътувания и обрати. Следва философия в Париж, странства из Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. В младостта си симпатизира на левите идеи. Автор е на поеми, есета, новели, романи, драми. Превежда на гръцки Макиавели, Гьоте, Ницше, Бергсон.

Най-известните му произведения са „Алексис Зорбас“, /1946/, „Христос отново разпнат“ /1948/, „Капитан Михалис“ /1950/, „Последното изкушение на Исус Христос“ /1951/, „Рапорт пред Ел Греко“ и други. Номиниран е за Нобелова награда, но я получава Албер Камю. По-късно френският писател казва, че Казандзакис е заслужавал повече отличието . Казандзакис умира на 26 октомври, 1957  в Германия. Погребан е в родния му Ираклион. Милионите почитатели, които посещават гроба, могат да прочетат епитафията: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен“. Много от творбите на гръцкия писател са екранизирани.

“…Ако се бях вслушал в зова на Зорба – не в зова, а във вика му, животът ми щеше да придобие стойност, щях да изживея с плът и кръв, и кости всичко онова, което сега като наркоман обмислям и създавам с перо и хартия. Но не посмях. Гледах как Зорба посред нощ играе и ме вика да изскоча и аз от удобната черупка на благоразумието и навика, да тръгна на големи пътешествия с него, но продължавах да стоя неподвижно и да зъзна. Много пъти съм се срамувал през живота си, защото съм залавял душата си, че не смее да направи онова, което най-великото безумие – същността на живота – ме зовеше да извърша, но никога не съм се срамувал заради душата си толкова много, колкото през Зорба…“  – Никос КАЗАНДЗАКИС из предговора към романа

„Какво странно нещо е човекът. Пълниш го с хляб, риба и репички, а от него излизат въздишки, смях и мечти.“

„Вярващ ли си? Тогава една треска от някаква стара врата става честния кръст. Не си ли вярващ? Тогава честният кръст става треска от някаква стара врата“.

НИКОС КАЗАНДЗАКИС

*фотограф – Стефан Н. Щерев

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here