Актьор среща себе си

0
0

Светозар Кнезовски: Здравей, Заро. Нали мога да те наричам така?

Заро: Здравей, Кнезовски. Ти можеш да ме наричаш както си искаш.

СК: Не сме се срещали отдавна. Сега имам тази възможност и бих искал да ти задам няколко въпроса.

З: Давай! Въпреки че ме е малко страх от теб и от въпросите ти. Все пак не всеки ден се срещаш със себе си. Нищо, че непрекъснато живееш със себе си.

СК: Не ме изпреварвай с отговорите. От какво се страхуваш?

З: Знаех си, че ще питаш. От теб се страхувам най-много. От това да не сгазиш някъде лука така че той да спре да расте. Доста непоправими грешки си направил в живота си и сега се страхувам да не повториш някоя от тях или да не сгрешиш с нещо друго. Зная, че съжаляваш за доста неща, но извинението е второ нахалство, както знаем. Та, мили мой, бъди внимателен. Иначе се страхувам от липсата на любов. Там, където любовта я няма, светът изглежда пуст, бездуховен и сух. Нищо не расте без любов. Иска ми се да я изпитвам непрекъснато до края на живота си. И тя да изпитва мен. Във всеки смисъл на думата изпитвам. Разбира се искам и към мен да я изпитва всеки, когото срещам по пътя си. Не говоря за онази сексуалната и тръпнеща тийнейджърска любов (независимо колко е вълнуваща), а за онази вечната, която не преминава след като задоволиш любопитството й. Тя не идва сама. Тази любов я викаш, призоваваш, молиш се за нея. После я възпитаваш в себе си и непрекъснато я зареждаш, защото без нея си пустиня…

СК: Ей, много знаеш, бе! Фукльо!

З: Питаш и затова отговарям. Точно на теб ли да се фукам?!?

СК: Добре, добре. Извинявай. Знам, че не можеш да спиш нормално от доста години. Какво тревожи съня ти чак толкова?

З: Мислите за човечеството. Това човечество, което не умее да се учи от грешките си. Повтаря ги с мазохистично удоволствие всеки път, когато се появи удобен случай. Хората се преследват и убиват едни други, правят си мръсни номера, съревновават се помежду си без да осъзнават, че най-доброто съревнование е това със самия теб. Само то ти дава правилната посока и достатъчната сила, за да се надскачаш непрекъснато, да се усъвършенстваш. Всички си мислят, че врагът е някъде извън теб, а аз знам, че той е вътре в мен. Зная, че ти за мен си единственият враг, който заслужава внимание. Сънят ми е нарушен и от това преследване на собствените си пороци и невежество. Предпочитам да изчета още една хубава книга вместо да проспя още няколко часа от този прекрасен и единствен живот.

СК: Каза „единствен живот“?!

З: Да, мили мой! Единствен! Затова е важно как и с кого ще го прекараш. Прекарай живота добре преди той да те е прекарал!

СК: Какво мислиш за хумора?

З: Скоро някой беше написал статус в соц-мрежата, цитирам: „Притежанието на чувство за хумор може да се разглежда като тест за интелигентност. Аз не се шегувам, аз ви тествам.“ В този ред на мисли, да ! Често тествам хората.

СК: Измъкна се. Нищо… Друг въпрос: чувстваш ли се като човек, който е намерил призванието си?

З: Не се чувствам КАТО никого. И не искам. Чувствам, че СЪМ човек, намерил и изпълняващ призванието си.

СК: Това прави ли те щастлив?

З: Това е само една от хилядите причини човек да е щастлив.

СК: Теб питам!

З: Да, прави ме щастлив! Донякъде.

СК: Изброй ми още пет от тези „хиляди причини“.

З: Леко с императивния тон. Казва се: „МОЛЯ, направи еди какво си…“ и аз, ако искам, ще го направя.

СК: Ти да видиш. Добре! Моля, изброй ми още пет от тези „хиляди причини“.

З: Дъщеря ми, Театърът, Сексът. Приятелите. Свободата.

СК: Като заговори за свободата, какво представлява тя? Има ли я изобщо?

З: Има я, ако я осъзнаеш. Тя е вътре в теб. Никой не може да те лиши от свобода. Малко ме дразни това определение в наказателния кодекс. Могат да ограничат действията ти в даден периметър, но изцяло да те лишат от свобода става само ако те убият (и тогава е спорно, защото смъртта може да се разглежда и като освобождаване). Та свободата е вътре в теб, но дори и тя има свой собствен размер. Свободата ти се простира дотам, докъдето се простира свободата на другите. Ако имаш нужда от повече свобода, трябва да си осигуриш пространство за нея. Всичко става с разговор. С компромиси и договорки. Сключва се сделка с останалите. Това е, не сме сами на тая планета и сме длъжни да се съобразяваме.

СК: Тоест има свобода, но тя е ограничена?

З: Не ме разбираш или се правиш на глупав? Схващането на хората за понятието е тъпо. Те си мислят, че свободата е нещо неограничено и им се полага по право. А всъщност тя има своите параметри, поставени от обстоятелствата, в които се намираш и не ти се полага по право, а се заслужава с доста работа. Тя е възнаграждение за положените усилия над собственото усъвършенстване. Ненапразно се използва понятието ограничен, когато става дума за невежа. Виждаш ли как правя връзката? Невежата (идва от Веда-Знаещ) не е свободен, той е ограничен. Респективно вещият/знаещият човек е свободен. Знанието е свобода. За тази свобода се работи много. И колкото повече работиш, толкова повече получаваш. Специално в тази работа отплатата е справедлива.

СК: Доста противоречива личност си. Какво ще кажеш за това?

З: Надарен съм със способността да се съмнявам. Всеки извод, който правя за живота, е краен, но не последен. Винаги си запазвам възможността за доусъвършенстване. Понякога се случва нещо, което съм приемал за постулат и истина, да се окаже голяма измама. Сам стигам до това убеждение. Днес мисля дадено нещо, но ми случва друго нещо и променя възгледите ми. Мисля, че е редно така. Почти съм убеден, че се случва на всички. На някои хора им е труден този начин на живот и го избягват, но за мен те си остават ограничени. Промяната, за която толкова жадуват, защото не харесват ситуацията, в която са се навряли, не я случват, защото очакват тя да дойде отвън. А тя изненадващо идва отвътре. Неудобно им е да приемат истината, че сами са се забъркали. Абдикират от собствената си отговорност и я прехвърлят в ръцете на други. Т.Е. сами се лишават от свобода.

СК: Задълбахме много.

З: Това ни е стар навик, стари друже!

СК: Стар, стар, колко да е стар?

З: Колкото 29 години. Толкова стар.

СК: Леле, Заро! Скоро ще станем на 30!

З: Не драматизирай. Радвай се! Доста хора не са имали тази възможност да станат на 30. Пък и не е болка за умиране. Това е време, в което хем имаш силата и енергията, характерна за младежта, хем част от знанието на стария човек. Това дава възможности за доста добре свършена работа.

СК: Не се ли страхуваш от старостта, която все повече и повече приближава?

З: Не, миличък! Не се страхувам. Първо, има още доста време и второ, не ме е страх от самата старост, а от нещата, които я съпътстват. Болести, немощ … Не искам да става така, че да изпитвам болка, да клеча денонощно по лекарски кабинети и да се налага някой да ме води до тоалетната… Даже ме е страх от това. То ме ужасява. Дотогава зная, че трябва да правя стотици добри неща. Другите ще запомнят само лошото, но това не ме отказва.

СК: А смъртта? Доста често я засягаш като тема в постановките си.

З: Интересна ми е. Любопитен съм към смъртта. Задавам си много въпроси, свързани с тази тема и зная, че отговорите ще дойдат от самата смърт. Очаквам срещата с нетърпение и нездраво любопитство. Понякога си мисля, че мога и да я предизвикам тая среща само за да си отговоря на въпросите. Не бързай да си вадиш изводи. Няма да ти го причиня. Поне не скоро. Имаме дъщеря, за която трябва да се грижим, и жена, която трябва да обичаме. Пък и още толкова неизиграни роли…

СК: Спомних си един наш разговор от преди години. Точно на 21 септември 2012г. Тогава те попитах кои са важните неща в живота. Цитирам дословно отговора ти: “Досега бяха две: ТЕАТЪРЪТ И ЖЕНА НИ. Сега вече са три: ДЪЩЕРЯ НИ, ЖЕНА НИ И ТЕАТЪРЪТ.” Още ли мислиш така?

З: ДА! Това някак не се е променило през тия три години. Ами ти? И ти ли мислиш така?

СК: Разбира се! Понякога мисля различно от теб, но в този случай специално сме единни.

З: Дааа, а колко ме дразниш, когато не мислиш като мен. Чувствам се разкъсан на две… И анализирам, доказателства вадя да те убедя в нещо, а ти си държиш на твоето и спираме процеса на усъвършенстване. Забатачваме се в някаква тема и ни напред, ни назад. Добре, че и двамата сме умни, та винаги някой от двамата отстъпва.

СК: Стига бе, Заро. Не е чак толкова страшно.

З: Страшно е. Да спреш процеса и да зациклиш на едно място е и страшно, и тъпо, и страшно тъпо!

СК: В началото на разговора каза, че искаш всички да изпитват любов към теб. Разясни малко, моля те.

З: Като казвам това, съм наясно, че не мога да се харесам на всички. Публиката винаги е разделена на тези, които те харесват, и тези, които не те харесват. А пък и често се случва да викат ОСАННА, когато се появиш и после да викат РАЗПНИ ГО същите тези хора. Да се опиташ да се харесаш на всички те кара да правиш неща, които няма да се харесат на тези, които вече те харесват. Този процес се нарича преливане от пусто в празно. Искам обаче хората да се научат да изпитват любов и уважение дори и към нещата, които не харесват. Знаеш, че и аз и ти се стремим към това.

СК: ОСАННА и РАЗПНИ ГО?!? Ти за Месия ли се имаш?

З: Не, за мисионер! Но те понякога се припокриват тия две понятия. Знаеш колко ми е голямо егото. Искам да правя това, което е правил Иисус. Да заразявам хората с вируса на любовта. Избрах театъра и актьорството като божествена професия, която ми дава възможност да проповядвам любов на по-голяма група хора едновременно. То е ясно, че тази професия от самото начало до финала е тежка колкото Голгота. Но това е моят избор. Да не бягам от отговорността на избора си.

СК: Кое те дразни в съвременния свят?

З: Дразни ме това, че хората отказват да използват думите правилно. Необразовани са и това доста им пречи. Всяка дума има свое собствено значение и ако я объркаш някъде, отпечатъкът във вселенското съзнание е грозен и неизтриваем. Като пример ти давам надписа на фасадата на нашия парламент. Той обяснява доста неща. „СЪединението прави силата“. Частичката „Съ“ е нещо, което слепява дадени неща и хора ( СЪученик, СЪсед, СЪкурсник, СЪквартирант), но не ги единява. За мен е по-правилно да се каже „Единението прави силата“. Людете в парламента знаят блестящо какво пише отпред и го спазват, но то е грешно. Те се СЪешават помежду си, правят си коалиции, сделки, договорки и т.н., но не са единни и нямат обща цел. Думата заедно разбивал ли си я на съставните и части? ЗА ЕДНО ! Заедно означава всички за едно. Пък там тез люде са 240 за 240 различни неща … Затова не им се получава.

СК: Ти си бил умен, бе!

З: Де да знам, може пък и да греша…

СК: Ей на това ти се възхищавам. Знаеш, че не си безгрешен и си го признаваш. Много хора не искат да си признаят, че е възможно да сбъркат някъде. Мислят се за безгрешни и това се оказва една от големите им грешки. Осъждаш ли такива хора?

З: За какво да ги съдя? Всеки човек има право на грешките си. И всеки човек има право да си понесе последствията от грешката. Те нещата са свързани. Като сбъркаш някъде, последствията са за теб. Защо аз да съдя… Мен какво ме засяга? Пък и да ме засяга в някакви аспекти, значи аз съм допуснал грешката да го допусна да се случи и съм виновен също толкова. Малко е объркано и аз не го разбирам много добре, но не се смятам за съдник на който и да било. Съвестта на човека е неговия личен съд. Силно вярвам, че Страшният съд не е някъде на небето, а в теб самия. Страшният съд е собствената ти съвест. Когато съвестта ти не е доволна, превръща живота ти в ад. И обратно – когато е чиста и доволна, животът ти в рай.

СК: В тоя ред на мисли, твоята съвест чиста ли е?

З: Ти знаеш, че не е. Помниш ли всички грешки ? Знам, че ги помниш. Към родителите ни, към приятелите ни, към колегите, към учителите ни, към всички … Доста се „позабавлявахме“ на техен гръб. Разбираемо е сега, като сме малко по-големи, да ни гложди съвестта… Още повече когато доста от тези хора ги няма вече на света, а не сме успели да си вземем прошка от тях. Надявам се „отгоре“ да са ни простили младостта и незнанието …

СК: Простили са ни! Знам аз!

З: Продължавай да ме убеждаваш, може и да успееш.

СК: Заре, един последен въпрос за днес. Каква е целта ти?

З: Споменах я, изглежда не си ме слушал добре. Да заразя целия свят с любов! И използвам театъра, за да го направя. Когато успея, ще се смиря най-накрая. Това е моята/твоя мисия, г-н Кнезовски. Каня те да дойдеш с мен на това дълго и надявам се приятно пътуване.

К: Идвам! Къде ще ходя!!!

З: Така те искам! Чакай да мина през тоалетната и тръгваме! 

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here