Ако искате по-добър живот, трябва да живеете по-добър живот.

0
0

На 18 и 19 декември от 19.30 ч. в ДНК – Пространство за съвременен танц и пърформанс, НДК, ще бъде представен най-новият международен проект на хореографите Ива Свещарова и Вили Прагер (ИКАР 2018 и 2019 за shamebox и „Произведени за щастие). По него те работят съвместно с танцова компания MS Schrittmacher – представлението A Better Life. Премиерата му в Берлин предстои през януари.

В разгара на репетициите в София се срещнахме с хореографа Мартин Щиферман (основател на берлинската танцова компания MS Schrittmacher, съавтор и изпълнител в представлението) и драматурга Натали Бауди, за да си поговорим за възможния по-добър живот и постигането му, насред глобалната мобилност и житейска неизвестност на днешния ден. Прочетете в следващите редове:

Завършвате балет и професионалният ви път започва като танцьор в Държавната опера в Хамбург. След това сменяте траекторията и през последните 25 години сте хореограф и автор на представления, но не участвате в тях. Защо решихте да се качите обратно на сцената за A Better Life и гледате ли на това като завръщане?

Истина е, че в последно време се качвах на сцената само за формати като лекция-пърформанс, но не и като изпълнител, това не ми се е случвало доста отдавна. Идеята дойде от Вили и Ива по време на един скайп разговор. Доста го обмислях и накрая се съгласих, защото е голямо предизвикателство за мен. А дали ще се окаже, че това е и завръщането ми към сцената като изпълнител след всички тези години, ще разберем след премиерата на A Better Life.

През 2017 г. гостувате на АСТ – Фестивал за свободен театър и гледате представлението shamebox на Ива Свещарова и Вили Прагер. Тогава всъщност и решавате, че искате да работите с тях. Какво във видяното запали тази искра и ви накара да почувствате, че заедно можете да създадете представление?

На първо място много ми хареса лекият и приятен начин, по който коментират социално значими теми. Стори ми се много вълнуващо да видя как двама хореографи и автори деконструират такъв въпрос, като чувството за срам, с толкова чувство за хумор. Освен това силно се впечатлих от тях като изпълнители, а и от формата на представлението! Но без съмнение най-силният ми стимул да пожелая да работя с тях беше да видя как Вили яде майонеза на сцената и как Ива лови яйца. Ето тази картина се запечата в съзнанието ми завинаги.

Лесно ли е трима хореографи съвместно да създадат едно представление, как протича творческият процес?

И тримата проявяваме много уважение един към друг, за да се справим с това предизвикателство. Знаехме си, че няма да е лесно и си говорихме за това още преди да започнем да кандидатстваме за финансиране, но пък бяхме убедени, че държим да опитаме.  И категорично се доказа, че това е било вярното решение! За мен лично това сътрудничество е много вдъхновяващо и произведе нови импулси. Разбира се, не винаги сме съгласни помежду си, но това е в реда на нещата. Възможността две групи да се опознаят през общ работен процес е страхотно преживяване и дава много на всички участници. Всъщност това е и идеята на програмата Change of Scene на Фондация Робърт Бош и в нашия случай тя абсолютно проработи.

A Better Life артистичен коментар върху съвременната ситуация на, от една страна флуидност и мобилност, от друга глобалното чувство за несигурност и заплаха, в която „мечтата“ за по-добър живот ни кара да сме в постоянно движение между тези два полюса. За вас лично кои са най-интригуващите аспекти от тези големи теми, които представлението разисква на сцената?

За мен най-важно е, че всъщност се оказва невъзможно да отговорим на въпроса „какъв е по-добрият живот“, защото просто няма универсален отговор, валиден за всички. И силно се надявам, че представлението ще покаже именно това на сцената, но с чувство за хумор и без морализаторски тон.

Премиерата в Берлин на A Better Life ще се състои през януари 2020 г. Каква очаквате да е реакцията на тамошната публика и вие каква бихте искал да бъде тя?

Най-много бих се радвал, ако всеки зрител си зададе въпроси като: „какъв е по-добрият живот за мен?“, „какво правя, за да го постигна?“. И може би дори някой ще реши да опита да заживее своя по-добър живот. Други път може би ще решат да се откажат от това постоянно да мислят, че трябва да преследват така наречения „по-добър живот“. Тъй че се надявам, че чрез представлението, в съзнанието на публиката ще заизскачат различни питанки. И най-вече, че на лицата на хората ще се появят усмивки.

За над 20-те години, през които сте част от съвременната изпълнителска сцена в Берлин, сте създал повече от 80 продукции и хореографски работи. Как бихте описали начина, по който тази сцена изглежда днес и какви са основните промени, през които тя премина за това време?

Мога да говоря цял ден по този въпрос. Бях част от настоятелството на берлинската асоциация за свободен театър и много се борих за подобряването на стандартите на работа. Но ми се струва, че голяма част от спонтанността и свободата на независимата сцена се изпариха. За мен въпросът за повишаване професионализацията на независимата сцена винаги е бил много важен, но тя беше превърната в сцена, на която работят хора на свободна практика, творящи като да работят в малък държавен театър, само че при лоши работни условия. Затова в моите очи тази сцена вече не е „свободна“ и не е „независима“.

Какъв би бил по-добрият живот за вас?

Само ако можеше да се удвоят или утроят часовете в денонощието, животът ми веднага щеше да стане по-добър. Но личното ми новогодишно обещание и решение за 2020 г. е да намирам повече време за себе си, да ходя на ваканции или просто да си отпочивам. Защото през последните 3 години и половина хич не правя тези неща, а както научихме, работейки по A Better Life: „Ако искате по-добър живот, трябва да живеете по-добър живот.” 

Разговорът продължава с драматурга Натали Бауди:

В различни продукции ролята на драматурга включва неща като събиране на достоверна информация; създаване на един възможен свят на представлението, побран в чернова на сценарий; оказване на помощ на артистите чрез различни средства, за да съумеят да „разкажат“ своята история; поставяне на точните въпроси, които да провокират творчески дебат и да темперират добре представлението. Каква е вашата роля в този случай, в процеса на създаване на A Better Life?

Вие го описахте много точно! В началото бях ангажирана с провеждането на изследване, подготвях въпроси за интервюта, свързвах се с различни хора. На следващия етап работих с теоретични текстове, които ми се стори, че ще поставят темите на представлението в по-широк контекст, за да имаме и друга гледна точка, която да пренесе материала на по-абстрактно ниво. Когато започнахме да развиваме самото представление си дадохме сметка, че искаме да ползваме текстови материал и, въз основа на проучването ни и на разговорите ни вътре в екипа, аз имах за задача да го разпиша. И тъй като и тримата автори на представлението са на сцената, на мен се пада задачата да съм „външното око“ по време на репетициите, да осмислям онова, което виждам и да им го казвам.

А как се работи с трима хореографи накуп, особено по такава международна копродукция, в която екипът не винаги е на едно и също място?

И тримата са много опитни и креативни автори. За мен възможността да работя с тях по създаването на представление е прекрасна. Инак самият процес беше много дълъг, защото имаше много продължителна фаза на подготовка, по време на която главно говорехме по Скайп и доста рядко се виждахме на живо. Да се съберем на едно място и да създадем основа на целия процес отне време, но най-сетне се случи по време на седмиците репетиции тук в София.

Споменахте, че всичко е започнало с провеждането на изследване – какво беше то и какви бяха най-неочакваните резултати за вас?

Гледахме документални филми и четохме публикации по темата, а после започнахме да се свързваме с немски пенсионери, живеещи в България и българи, работещи в медицинския сектор в Берлин, защото решихме да се фокусираме върху тези две групи. В България разговаряхме с германки, живеещи край морето и тези срещи бяха много вълнуващи. Всички те бяха на поне 65 години и бяха решили да се преместят в чужда страна, за да започнат нов живот, без да познават никого и без да знаят езика. Не че не е смело да отидеш другаде, за да учиш или работиш когато си по-млад, но на мен лично ми се стори много впечатляващо да рестартираш живота си по този начин когато си в по-напреднала възраст.

Репетирате в България от повече от 5 седмици. Какви са най-отличителните черти на репетиционния процес – и в положителна, и в негативна посока? И как той би бил различен, ако протичаше в Берлин?

Най-позитивното и приятно нещо в този процес е да виждаш как нещата, за които си говорихме по време на подготовката, започват да намират своето място в представлението, но по съвсем различен начин от онзи, който очаквахме и можехме да си представим. И от опит знам, че това би се случило, независимо дали репетираме в София или Берлин. Освен това аз истински се наслаждавам на престоя си в София – срещам се с хора, опознавам вашата сцена и съм убедена, че начина, по който опознаваш дадено място, когато работиш там за известно време, е съвсем различен от този, по който го преживяваш, ако просто си на екскурзия. Различното за мен е, че не знам кое как работи, когато ми е нужно нещо, свързано с работата, къде да го търся и така нататък. Затова Ива и Вили се оказаха натоварени с допълнителни задачи като комуникацията със залите, защото си познават местната инфраструктура.

Постоянния съвременен стремеж към онова, което наричаме „по-добър живот“, е мащабна тема, която неизбежно поставя въпроси по горещи обществени дебати като образование, социални придобивки, климатични промени. Според вас до каква степен изкуството днес трябва да се „меси“ в тези наболели за цялото човечество теми?  

По мое мнение изкуството задължително трябва да се „меси“ в разговора именно по тези теми. Безспорно това е много трудна задача, защото никога не можеш да кажеш всичко с едно произведение, винаги има аргументи и позиции, които не биват включени, и винаги нещо остава недоизказано или пък може да бъде разбрано погрешно. Но изкуството има способността не просто да повишава информираността ни, или да провокира разговори, но най-вече да преобръща перспективата, да дава неочаквани гледни точки и да си играе с тях по начин, по който това не може да се случи никъде другаде.

А как се чувства един драматург по време на премиерата на представлението, по което е работил?

На първо място съм много щастлива, че не ми се налага да излизам на сцената и когато премиера започне, моята работа вече е приключила и аз мога просто да гледам. И има една много особена тръпка в това да се превърнеш в зрител, които вече не може да направи нищо повече за представлението. Но Ива, Вили и Мартин са страхотни изпълнители, така че съм сигурна, че по време на премиерата на A Better Life много спокойно ще се облегна на седалката и ще се насладя на представлението.

***

A Better Life

Концепция, реализация и изпълнение: Ива Свещарова, Вили Прагер, Мартин Щиферман

Концепция, текст и драматургия: Натали Бауди

Музика: Емилиян Гацов – Елби

Консултант костюми: Нели Митева

Осветление: Ралица Тонева

Мениджър продукция: Хелена Цифлидис

Графичен дизайн: Георги Флоров

Комуникация, България: Ина Дублекова и Кремена Христова (Културна фондация А25)

Комуникация, Германия: Сара Розенау, English Theatre

Премиера в България: 18 и 19 декември

Продукция: Брейн Стор Проджект и MS Schrittmacher

Копродукция: ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс, АСТ фестивал за свободен театър

С подкрепата на програма „Change of Scene” на Фондация Робърт Бош и Министерство на културата на България.

 

 

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here