На 2-ри октомври на Голяма сцена на Драматичен театър „Гео Милев“ студентите от Театралното училище към Националния гръцки театър изиграха представлението си от състезателната програма на МСТФ „Данаил Чирпански“.
Всичко започва като просто поставена задача на студентите – етюди с работа по стихове.
Поетът се изразява със словото. Как ще се изразите вие?
Така младите театрали започват да разработват своите откъси. Докато ги наблюдава, вниманието на професорът е привлечено от един от етюдите. Образът, създаден от неговия възпитаник, му напомня този на Клитемнестра, която, чака своя съпруг Агамемнон. Оттам всички намират една обща основа и започват да работят по нея – „Агамемнон“ по Есхил. Представлението е импровизирано, изразено чрез стихове. Образите са поставяни последователно. Повече от 1 година се събира парче по парче и винаги нещо се добавя или премахва. То е живо, пластично. Винаги има нещо ново и различно. Но се води по главната тема Изборът.
Героят не е герой, защото е безсмъртен, а защото избира как да умре.
Сцената открива старец с бузуки, който играе ролята на Хора. През цялото време той е там, присъства и наблюдава действието. Коментира, включва се в диалога на останалите герои. Предава им мъдрост с лека насмешка, може би заради младостта и упоритостта им. А кои са те? Група млади момичета и момчета, в които непрестанно бушуват какви ли не емоции. Така и влизат на сцената – рязко и стряскащо отваряне на врата – нахлуват. И започва истинска буря от думи, гласове, движения.
Нужна ли е жертвата/пожертването на Ифигения? Престъпление ли е убийството на Агамемнон? Каква е цената на щастието и успеха? Съществува ли „прекомерно щастие“ и трябва ли да се накаже, ако наистина го има?
Всички тези въпроси доведоха до раздор групата приятели в представлението. Момичетата си слагаха було, момчетата им се присмиваха. Едни се отдаваха на изкуството, други държаха да останат здраво стъпили на земята. И във всички действия словесното изразно средство бяха стиховете от „Агамемнон“. А неговата история се прокрадваше в съвремието – с младежките ризи, с късите рокли – черни, цветни, бели.
А знаете ли, че идеята за прословутия червен килим се е зародила от червените гоблени, наредени по пътя на Агамемнон към двореца по заповед на Клитемнестра. И той присъстваше на сцената. Червен. Като кръвта в кофата, която носеше момичето в бяла рокля, изпълняваща ролята на бъдеща булка. В началото никой не знаеше какво има там. Празна ли бе тази кофа? В какво се взираше с възхита героинята? Но накрая победоносно положи съда на земята и рязко стъпи в нея. Стъпи пак и пак, и пак… Окъпа се в кръв. Истинска Клитемнестра. Тъкмо убила настоящия си съпруг и е в бяла рокля за сватбата си с Егист.
Харесвам такива постановки, в които можеш и да се смееш, и да плачеш, и да се замислиш, да правиш паралели – да има от всичко. Точно такава беше и „Агамемнон“ на Театралното училище към Националния гръцки театър. Любопитното е, че те решиха да представят постановката без субтитри. Говореха на гръцки пред българи, испанци, грузинци, руснаци и англичани. Искаха да оставят публиката да ги разчете само по движения, лица и звуци. Досега не ми се беше случвало и в началото бях несигурна, но истината е, че се получи изключително интересно.
