92 години от рождението на великия Апостол Карамитев

0
0

Днес се навършват 92 години от рождението на великия български актьор Апостол Карамитев. Той е от артистите, за които думите сякаш никога не стигат…

Въпреки че никой в семейството му не се занимава с изкуство, Апостол проявява своя талант още в най-ранните си детски години. Четиригодишен е записан в детската група на Италианския лицей в Бургас, където завършва и средното си образование. Още първата година участва в представлението по случай края на учебната година със своя роля в италианска детска оперета. Това негово първо излизане на сцена е и първият път, когато изправя публиката на крака. От този миг до завършването си той е “звездата” на гимназията. Бил е отличен ученик. Особено са му се отдавали чуждите езици. Бил е толкова добър, че още тогава е преподавал уроци по латински. Още в детските години се заражда и любовта му към киното. Като ученик е носел кофите с лепило на хората, които лепят афишите, за да го пускат в театъра или киното без билет.

Апостол Карамитев

По време на Втората световна война Апостол служи като артилерист в Горна Джумая (днес Благоевград). След края на военната си служба отива в София. Иска да учи в Театралната школа, но заради поръките и паметта на вече мъртвия си баща и желанието на по-големия му брат, който го издържа докато учи, през 1947 г. записва специалност “Право” в Софийския университет. И все пак, верен на мечтите си, едновременно с това посещава и Театралната школа. Това продължава две години.

Апостол КарамитевПрез 1948 г. школата е преобразувана в Държавно Висше Театрално Училище (сега НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”). Този акт на признаване на театралното образование за висше, помага на Апостол в решението му да напусне Софийския университет. По това време той живее на квартира в дома на големия български режисьор и негов учител Стефан Сърчаджиев. Убеден в огромния му талант и перспектива като актьор, през 1949 г. Стефан Сърчаджиев отива с Карамитев в Бургас, за да убеди брат му Асен в това, че Апостол трябва да учи за актьор и че му предстои бляскава кариера. Учител на Апостол в Театралната академия е Боян Дановски.

"Ромео и Жулиета"Между стотиците му театрални роли има една, която променя и личния му живот – Ромео от “Ромео и Жулиета” на Шекспир. В нея той партнира на Маргарита Дупаринова (като Жулиета). И в магията на театъра се случва и магията в живота – там, на сцената на Народния театър, сред декорите на “Ромео и Жулиета” на 21 август 1948 г. той поставя венчалния пръстен на ръката на своята любима Маргарита (1921 – 2005). Маргарита е ученичка на основателя на Народния театър “Иван Вазов” – Николай Масалитинов. Двама велики актьори свързват съдбите си. С много голям резонанс в живота както на Апостол, така и на десетки големи български актьори, е решението му да започне да преподава в Театралната академия. Тази стъпка бележи неговия живот, оставя още една незаличима следа в българския театър и в българското кино, чрез присъствието в тях на многобройните негови талантливи ученици – Йосиф Сърчаджиев, Велко Кънев, Филип Трифонов, Искра Радева, Юри Ангелов, Константин Стайков, Красимира Василева, Мадлен Чолакова, Богдан Глишев, Иван Балсамаджиев и много други.

Ето какво споделя Юрий Ангелов от спомените си за своя учител, пред в. Труд:

Имал съм много голям късмет с Апостол Карамитев. На втория кръг от приемните изпити той казал на Кръстьо Мирски: “Онова момче от Плевен, дето прилича на Джани Моранди, искам да го взема в моя клас.” А Мирски му отвърнал: “Кой е този Джани Моранди?” Аз, загубеното плевенчанче, Велко Кънев – загубеното елховче… ние бяхме щастливците да се докоснем до този човек. С часове ни говореше, с баща си не съм разговарял така. И една вечер го попитах: “Добре, защо ни уйдисвате на глупостите и така ентусиазирано ни отговаряте?” А Карамитев се засмя: “Абе, глупчовци, ами аз от вас се уча.” Нищо не разбрах! Но мина време, той почина, а аз почнах да се самообразовам, четох йога, четох будизъм, дзенбудизъм… И ми попадна една малка книга на майстор Сузуки за дзенбудизма – “Ум на начинаещ”. Големите майстори на дзен имат всекидневна практика да тренират ум на начинаещ. Защото, казват, майсторът е в коловоз, а умът на начинаещия е широк – порастваме, влизаме в коловоз, ставаме шаблонни и преставаме да сме широко скроени като децата. Моят учител Апостол Карамитев се учеше от нас! Вече го няма, но… има го, убеден съм!

"Сватбите на Йоан Асен"

През есента на 1973 г. по време на снимките на филма “Сватбите на Йоан Асен”, той отказва да бъде заместен от каскадьор в опасна сцена, в която трябва да влезе в студените речни води. След заснемането на този епизод здравословното му състояние рязко се влошава и на 9 ноември 1973 г. България, българският народ, българският театър, българското кино загубиха своя Принц. В своето надгробно слово колегата му Рачко Ябанджиев го изпраща с думите: “Сбогом, момко на моето поколение! Сбогом, Принце!”

Източник: otkrovenia.com 

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here