Решим ли да посетим представление, винаги тръгваме с позитивната нагласа, че ще видим нещо впечатляващо на сцената. В голяма част от случаите това се оказва точно така, но често, напускайки салона, оставаме с неприятно чувство и причината не винаги е в спектакъла. Сигурно на всеки се е случвало, докато гледа представление, да бъде подложен на странични дразнения, на които дори човек със здрави нерви не би издържал. Колкото и да си мислим, че не забелязваме тези неща, често те са причината да съсипят преживяването на едно добро представление и да ни накарат да се приберем разочаровани. Ето и част от най-дразнещите неща, на които всеки е бил свидетел:
Въртящата се глава
В повечето случаи това кой ще седи пред нас е въпрос на късмет. Понякога се случва човекът да е доста по-висок. Да, неудобно е, но просто се нагласяме или се разменяме с другарче. Нещата обаче често загрубяват, когато човекът пред нас започне да движи главата си като часовниково махало. Това е началото на страданието ни, опитвайки се да намерим правилната позиция, от която да виждаме. Битката е неравностойна, вече не виждаме нищо от случващото се на сцената, а цялото ни внимание е върху въртящата се глава, която искаме да хванем с ръце и да накараме да спре да се движи.
Шумните групи от ученици
Няма нищо лошо в това децата от малки да се водят на театър, но когато ни се случи да сме на реда пред група ученици, вече нищо не е същото. Приказки, коментари, въртене, хапване са само част от арсенала. Понякога за шума и слабото внимание от страна на децата имат вина и учителите. Да, супер е, когато ги водят на представление, което е от учебния материал и така могат да затвърдят знанията си, но често младите зрители посещават и доста неподходящи представления за тяхната възраст. В някои случаи децата дори не са запознати с това какво ще гледат. Например попаднах на ученици, които смятаха, че пиесата „В полите на Витоша” разказва историята на Елин Пелин, не на Яворов.
Любимият телефон
Въпреки предупрежденията, звукът от телефон поне няколко пъти на представление си е традиция. Понякога при звъненето някои актьори спират игра или поглеждат многозначително към публиката, докато телефонът не спре. Освен да шуми, телефонът доста добре осветява и тъмната зала, когато някой зрител решава, че сега е моментът да прегледа Facebook. Това се казва любов към телефона, не можеш да го оставиш дори за час. Проблеми с техниката имат не само младите. Доста често това се случва и на възрастните хора, които с още по-голяма мъка се опитват да намерят копчето за изключване. А уж само младите били невъзпитани.
Нека да похапнем
Това скоро не ми се е случвало, но често някой обърква театъра с ходене на кино. И по този повод решава да хапне, което носи допълнителен шум – от ровене, отваряне, дъвчене, и не винаги приятна миризма на храна. Театърът може да ни нахрани душевно, но храната за стомаха можем да оставим за антракта. В някои театри дори има обособени места, където можем да си купим нещо за ядене или пиене.
Разговори и коментари
Друго любимо занимание по време на представление е говоренето около нас. Няма такава мъка, когато мърморят около теб, а ти само искаш да чуеш драматичния монолог. Не могат ли да оставят коментарите за след това? А когато говорещите вече са гледали постановката и използват изрази като „ето сега е най-интересното” или „сега ще видиш, че не е умрял”, напълно съсипват всичко.
Сцена на открито
Театър на открито звучи толкова примамливо, докато не започнат сирени на линейки, шумът от трафик, прелитащите самолети. Определено е вълнуващо да гледаме представление на открито, но е и доста трудно, а понякога и невъзможно, да изолираме всички шумове. Когато вече не можем да чуем и актьорите, чийто глас е заглъхнал в последния преминаващ шум, ни се иска да бяха сложили и субтитри, както в операта. Друго неудобство са столове, на които не можем да се съберем, но и околните не могат, и така всички си пречим, докато се опитваме да гледаме нещо. Определено да си на открито е тръпка, която не е за всеки.
Да вдигнат целия ред, когато представлението е започнало
Тъкмо когато сме се настанили и сме се съсредоточили в представлението, се появява някой, на когото трябва да направим място да мине. Това действие винаги се случва в началото на представлението, след антракт или на най-интересния момент, защото просто някой се е сетил, че точно сега трябва да излезе, а след това и да влезе отново.
Всички малки дразнещи неща
Това са нещата, които не винаги забелязваме, но често ни побъркват. Първо започваме с почесването, след това с подкашлянето и накрая ни довършват с подсмърчането. Върхът на сладоледа обаче често е смеенето. Ще се запитате защо, но най-вероятно всеки е чувал възможно най-неподходящия и просташки смях на сцената, на която леко сте се засмели. Оглушителният смях се чува из цялата зала, а вие се чудите от кого идват тези звуци.
Изброихме само част от нещата, които определено могат да съсипят преживяното в представлението. Надяваме се само, че през следващия сезон ще ги срещаме все по-рядко.
А вие не забравяйте, че те могат да пречат не само на хората около вас, но най-вече на актьорите на сцената. Така че, нека да уважим техния труд и да бъдем по-културни в салона. В крайна сметка всички сме там, за да се насладим на театъра.
