Театрален сезон 2016/2017 е към своя край. Твърде малко бяха за жалост постановките, които ме развълнуваха. „…Нивото се снижава, защото се следва масовия вкус“, споделя проф. Георги Каприев.
Уви, бях приятно изненадана от последната премиера в Театър 199. Понесох се на онзи магически облак, който те обгръща, за да спреш да съществуваш в бита и в този свят. Летиш в нечий друг… И въпреки, че след аплодисментите облакът променя своята фотма, продължаваш да си някъде другаде. Защото изкуството, което успее да те докосне, извисява. За жалост да си набавиш качествена доза изкуство не се случва често. Освен ако не реша да посетя постановката „4 000 мили“ още веднъж.
Навярно сте се натъквали на подобни цитати: „След всеки следващ километър – светът се променя.“ – Роберто Болано; „Мисля, че всички пътуваме, за да търсим и намираме себе си, когато се върнем у дома.“ – Адичие. Да, пътуването може да бъде незабравимо преживяване – лек за душата или урок, който променя нас и посоката, в която сме поели.
Едно пътешествие на колело, от Сиатъл до Ню Йорк, за което са необходими месеци, преобръща живота на Лео. Първата спирка след дългото пътуване е домът на баба му Вера, за която внукът й е спасението от самотата. Но той е с нея само за малко. За да подреди мислите си, да се опита да възобнови връзката с приятелката си, да се сдобри с майка си и да потърси работа. Разликата в мисленето на поколенията е очевидна и понякога непреодолима, но чувството за хумор на героите и любопитството им към едни и същи теми успяват да ги сближат. Ситуациите между тях искрено забавляват публиката и те навеждат на мисълта, че и собствената ти баба доста прилича на Вера.
Меглена Караламбова и Николай Желев, актьор от вече завършилия клас на проф. Пламен Марков, си партнират изключително добре. За кратко, но достатъчно запомнящо се, в историята на Лео се намесват и две жени, в лицето на Катерина Стоянова и Елена Петрова, които завършиха същия клас тази година.
Героите създават атмосфера, която те прави съпричастен към всичко, случващо се на сцената. Защото знаеш какво е да те зареже гаджето, да не си чак толкова лекомислена, на колкото се правиш, да не се разбираш с родителите си, да си объркан за пътя, по който трябва да поемеш, а понякога за жалост знаеш и какво е да загубиш приятел. Именно подобно разтърсващо преживяване те променя най-силно. Без болка няма растеж, а цената за него в случея е цял един човешки живот.
Любовта, търпението и разбирането са спасението по пътя, по който сме тръгнали. Той не приключва с тези 4 000 мили – те са поредния урок. Преди да продължим, само за малко ще отидем там, където ни приемат и обичат, за да стоплим душата си, да си припомним кои сме и на къде продължава пътят…
„4 000 мили“ е постановка, в която разпознавах свои мисли, чувства, ситуации. Докосна ме по-силно, отколкото очаквах. А да гледаш на сцената млади актьори с толкова хъс и енергия носи удовлетворение и на самия теб.
Е, театрален сезон 2016/2017 приключи подобаващо за мен. А за вас?
Постановъчен екип:
Режисура: Владимир Люцканов
Участват: Меглена Караламбова, Николай Желев, Катерина Стоянова, Елена Иванова
Сценография: Марина Янева
Превод: Искра Ангелова
Comments are closed.