„39-те стъпала“ на конспирацията

1
0

„Как да ви го разкажа – като то трябва да се види!“

Това бяха думите на режисьора Андрей Аврамов на пресконференцията в МГТ „Зад канала“, минути преди предпремиерата на новия спектакъл. Пиесата „39-те стъпала“ е адаптация по едноименния роман на Джон Бъкън и филма на Алфред Хичкок, а забележителната идея актьорският състав да се състои само от четирима души е на писателите Ноуби Даймън и Саймън Корбъл.

Интересното в случая  както каза и режисьорът, е че в основата на тази драматургия стои един роман, написан точно преди 100 години. Със голямо удоволствие той ни разказа и за самия Джон Бъкън и неговото признание към Хичкок, че филма му е по-добър от собствената му книга. Може би това е и една от причините Патрик Барлоу да вземе повечето диалози от филма на Хичкок.

Относно жанра на пиесата, всички можем да прочетем в афишите за комедийната атмосфера, преследването, мистериозните убийства и тайните организации, но трябва да се вземе предвид, че ,както сподели Авромов, „При нас шпионското е с намигване и жанра е следният – пародия, но не е!“

След кратката историко-режисьоркса справка се оправяме към Лондон, 1935 г., август. И прожекторите на МГТ осветяват малкия апартамент под наем на млад джентълмен, притиснат от скуката на ежедневните си занимания. Днешен вестник, силно питие, удобно канапе, войни и слухове за войни. Принуден от монотонността на изнизващите се дни, Ричард Ханей (изговорено с особена извивка от преекспонирания англисйкия акцент върху „а“) решава да излезе из лондонските улици и да отиде на театър.

Но както знаем в театъра винаги може да се очаква неочакваното и освен с талантливия Mr. Memory и няколко факта от британската история, Ханей се запознава с особената, но красива Анабела Шмит, преследвана от мистериозното си настояще. Желанието на Ричард се сбъдва през тази нощ – животът му тръгва на опасно бързи обороти.

Едно убийство променя рязко всекидневието на Ханей, в чийто образ Александър Кадиев се е наместил завидно удобно. Тънкият английски хумор подхожда идеално на прилежно подстриганите мустачки на актьора, а пантомимата в не един и два етюда от спектакъла връща още по назад лентата от крими филмите – пренася ни в нямото кино, където нямаш нужда от текст, за да се разсмееш.

При подобни постановки, изпълнени с пародия и комедийни етюди, границата на добрия вкус е много тънка. Лесно може да се премине от добра игра в преиграване. На предпремиерата на „39-те стъпала“ имаше няколко леки залитания, които смеем да отдадем на „младостта“ на спектакъла.

Препускайки между влака и горите по пътя към Шотландия в търсене на едно място, чието име няма как да запомним, Ханей се среща с ред необикновени герои – супер злодеи, дръзки жени, сърцати хотелиери и съмнителни полицейски органи. Но както вече споменахме играят само четирима актьори и всички тези изброени герои са дело на таланта на Владимир Димитров и Христо Пъдев. Двамата толкова умело и бързо сменят ролите си, че в един момент забравяш кой кой е в цялата конспиративна теория и всяко тяхно излизане е достойно за аплауз.

Рязката смяна на образи и пространства е изградена и благодарение на декора на Теодора Лазарова, която е способна да направи една врата на толкова много неща, че през нея да виждаш не просто други светове, а други светове, обърнати с главата надолу.

39-те стъпaла1

С шпипионски усет и изпълнен със смелост, Ричард започва едно търсене на истината, което ще го доведе до неподозиран завършек. Нашият герой е решен да не се спира пред нищо – все пак какво по-важно би могло да има от спасяването на света… или поне на страната. Една свръхсекретна тайна го напътства през необикновеното му приключение и го отвежда до дръзки скокове, неочаквани политически речи и до очарователна игра на котка и мишка и разбира се до… любов, в лицето на Алиса Атанасова.

Увлекателните разигравания на актьорите – хореографията, движенията и игривите закачки създават едно пленително представление, изпълнено с много хумор и криминален дух, позволявайки на публиката истинско бягство от ежедневния ритъм.

Постановъчен екип:

Превод и постановка: Андрей Авромов
Сценография и костюми: Теодора Лазарова
В ролите: Александър Кадиев, Алиса Атанасова, Владимир Димитров, Христо Пъдев

По материала работиха Наталия Тотева и Мирена Керезова.

Comments are closed.