Първото издание на “Представяне на съвременна българска драматургия” вече е факт. То се състоя вчера, 19 май, на камерната сцена на Театър “София”. Първият автор, с който журналистите се срещнаха, бе Кирил Буховски и неговата пиеса “Ние сме вечни”, която спечели третият конкурс на Театър “София” през 2014 г., преборвайки се с 76 заглавия. Пиесата на 24-годишния автор предстои да бъде поставена на сцена от режисьора Василена Радева, която също започва творческия си път от сцената на този театър преди седем години.
Екипът, с който талантливата бъдеща майка, Василена, се обгражда за този проект, е доста интересен. Музикалната среда е поверена на Емилиян Гацов – Елби, Константин Кучев, който зрителите познават от “България търси талант” 2014, ще напише музикалния лайтмотив на представлението, а Никола Налбантов /”Скачай”; “Гимнастика за бременни”, “Мадам Мишима” и др./ ще се посвети отново на 3D мапинга, докато Даниела Николчева създава сценографията. Всичко това ще бъде документирано от Симон Версано, фотографът заснел Мила Йовович, Вал Килмър, Мартин Шийн и редица други имена от световната сцена.
Пиесата “Ние сме вечни” ще бъде първа творба на Кирил Буховски поставена на сцена. “По моята пиеса има доста неща, които ще доусъвършенстваме и в бъдеще. С Василена подобрихме текста неимоверно. Безкрайно съм щастлив, че спечелих конкурса, но и съм безкрайно притеснен. “Ние сме вечни” няма никакви претенции. Не я написах за конкурса. Тя беше хем поредното ми упражнение в писането, хем моят личен начин за изследване и осъзнаване на нещата, през които съм минал и през които минават персонажите в пиесата. Написал съм текст, който бих искал да гледам на сцена. Затова пиесата е проста, непретенциозна и искрена, вдъхновена е от реални персонажи и събития.”, споделя младият автор.
Журито, определило победителя от третия конкурс на Театър “София” е в състав: председател – Ириней Константинов; членове – Богдана Костуркова /драматург в Театър “София”/, проф. Васил Стефанов /театровед/, Камелия Величкова /представител на Банка ДСК/ и Недялко Делчев /режисьор/.
Проф. Стефанов беше сред гостите на пресконференцията и сподели, че „Ние сме вечни” е била единствената пиеса, написана за млади хора. „Тази пиеса е особена изповед. Аз съм далеч от това поколение – младото поколение, но за човек, който гледа отстрани, пиесата казва много верни неща за младите хора днес и заглавието – “Ние сме вечни”, е казано с чувство на болка, но и достойнство. Ние присъстваме на раждането на един автор. Театър “София” има шанс да покаже едно емблематично произведение и има шанс да спечели симпатиите не само на младото поколение, но и на всички останали, които ще дойдат да видят тази изповед”, разказа за своите впечатления той.
“Този текст ще бъде прощапулник на такъв тип текстове, които ще се появят и в други театри. Като че ли е нужен точно такъв текст, който да зареди с амбиция и други млади хора”, допълни Недялко Делчев.
Между изказванията на членовете на журито част от актьорите на театъра – Лора Мутишева, Симона Халачева, Антон Григоров, Дария Симеонова, Мартин Гяуров и Боян Арсов, прочетоха два откъса от пиесата на Кирил Буховски, а ние ще ви споделим кратка част от тях:
ВАЛСКИ: Вие как бихте оцветили тоя паметник?
МИЛА: Какво?
ВАЛСКИ: Паметника. Как бихте го оцветили? Всеки един от вас?
МИЛА: Оф, не мога да мисля.
ВАЛСКИ: Хайде! Казвай!
МИЛА: Ами като начало… просто бих им разнообразила дрехите на тия хора, че на нищо не приличат. И, естествено, на всеки ще нарисувам мустаци. Дори на жените. И червило. Дори на мъжете.
ВАЛСКИ: Ти?
ТОНКА: Аз… Аз ще го изрисувам цялото в яки форми, големи и ярки! Просто… абстрактни. ВАЛСКИ: Твой ред.
САШО: Ще направя всяка една фигура да прилича на някой познат. На вас, на другите от класа. На даскалите… И фигурата най-горе, с ръката във въздуха, ще бъде Мара Вечната!
ВАЛСКИ: Вини?
ВИНИ: Ами моят вариант ще да е най-скучният, естествено. Всичко ще е черно. И фигури и постаменти. Черни. И лъскави. Само очите им ще са бели. И матови. А ти?
ВАЛСКИ: Аз?
ТОНКА: Ти, да.
ВАЛСКИ: Аз… аз ще го оставя така, както си е. Не! Не. Ще го изрисувам с разни глупости, без да мисля. С простотиики! Но не сама, а с вас. Всеки от нас ще си нарисува, каквото му дойде.
МИЛА: Ще бъде яко кич.
За режисьора Василена Радева предизвикателството е в риска да се постави тази пиеса, защото тя може да бъде едновременно много обикновена, както е повърхността на една вода и в същото време изненадващо да изплуват на тази повърхност много интересни, недоизказани неща, бълбукащи и страстни емоции, които хората не обичат да оголват. А на въпроса: “Много артистични елементи към текста добавяте – сценография, мапинг, Елби, Константин Кучев… в какво ще се изразява театралният мащаб на този текст?”, режисьорът отговори: “В голяма сцена!”
Какво зависи от младите хора, кои са скритите, а може би и философски истини за нашия съвременен свят – предстои ни да разберем. Пожелаваме успех на целия екип на представлението и с нетърпение очакваме този проект, приобщил толкова млади хора да ни зарадва през месец септември! И да… на Голяма сцена на Театър “София”!
До 30 май ще излезе и третата книга с нови български пиеси на името на театъра, а броят на пиесите, преминали през конкурсите през годините, вече звучи внушително – 307 нови български пиеси. Именно по тази причина ръководството на театъра взима решение всеки месец да представя по един автор и неговия текст от изминалите конкурси, за да запознае публиката с непознатите. Една малко позабравена традиция.