11 интересни факта за френския средновековен театър

0
0

Театърът на Средновековието предизвиква интерес поради обвързаността си с идеологическия и културен контекст на времето, през което се формира. През средните векове една от най-специфичните театрални форми във Франция са били фарсовете. Най-характерно при тях е било развлекателното им предназначение – да предизвикват смях чрез своеобразни комични ефекти и динамика.

1. Традиционно семейството присъства често във френските фарсове – там мъжете се представят като глупави и вироглави, а жените като хитри и бъбриви. При сценичната ситуация се е залагало основно на две неща – извънбрачни връзки и на това „кой командва в къщата“.

2. Жените във френския фарс често са представени като ненаситни за любов и ласки, а техните любовници почти винаги са изненадани от съпруга, който се прибира по-рано вкъщи, от което са принудени да намерят хитър изход от ситуацията.

3. Героите във френските фарсове са предимно селяни или търговци – в тях почти никога не присъстват благородници, а ако присъстват, то тогава са най-вероятно неблагоразумни или не особено достойни в ролята си.

4. Боят на сцената е особено присъщ на фарса – често предизвикан поради някоя вироглава или похотлива жена, която не е била вярна на съпруга си.

5. Освен фарсове през средните векове във Франция са познати и т. нар. соти́ – театрална форма, чието име означава буквално „глупащина“. Формата също е предназначена да развлича и разсмива публиката, а централният персонаж е глупецът , който осмива алчността и корупцията на различните институции.

images-536. При средновековната сценография онова, което е необходимо като декор за представлението, е постоянно на сцената – от началото до края на спектакъла.

7. Преди края на 16 в. актьорите почти никога не са професионалисти – те са основно занаятчии, студенти, градски жители. Те най-често изпълняват по няколко роли в един спектакъл.

8. Измамата е същинският стимул да се премине към крайната ситуация и е динамичният двигател на френския фарс.

9. При фарса се откроява персонажът на наивника, на когото е присъща двойна игра – той е едновременно и хитрец, и глупак, неговата роля е водеща, защото героят му е многопластов.

10. На френски наивникът се нарича “badin” , което означава наивен глупчо, който винаги остава с отворена уста поради създалата се ситуация.

11. Освен фарсове и соти́ във френския средновековен театър са известни също морали́, а малко по-рано и литургични драми, миракли и мистерии.


За материала е използвано: Генова, В., “Играта във френските средновековни фарсове”

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here