Театърът на Средновековието предизвиква интерес поради обвързаността си с идеологическия и културен контекст на времето, през което се формира. През средните векове една от най-специфичните театрални форми във Франция са били фарсовете. Най-характерно при тях е било развлекателното им предназначение – да предизвикват смях чрез своеобразни комични ефекти и динамика.
1. Традиционно семейството присъства често във френските фарсове – там мъжете се представят като глупави и вироглави, а жените като хитри и бъбриви. При сценичната ситуация се е залагало основно на две неща – извънбрачни връзки и на това „кой командва в къщата“.
2. Жените във френския фарс често са представени като ненаситни за любов и ласки, а техните любовници почти винаги са изненадани от съпруга, който се прибира по-рано вкъщи, от което са принудени да намерят хитър изход от ситуацията.
3. Героите във френските фарсове са предимно селяни или търговци – в тях почти никога не присъстват благородници, а ако присъстват, то тогава са най-вероятно неблагоразумни или не особено достойни в ролята си.
4. Боят на сцената е особено присъщ на фарса – често предизвикан поради някоя вироглава или похотлива жена, която не е била вярна на съпруга си.
5. Освен фарсове през средните векове във Франция са познати и т. нар. соти́ – театрална форма, чието име означава буквално „глупащина“. Формата също е предназначена да развлича и разсмива публиката, а централният персонаж е глупецът , който осмива алчността и корупцията на различните институции.
6. При средновековната сценография онова, което е необходимо като декор за представлението, е постоянно на сцената – от началото до края на спектакъла.
7. Преди края на 16 в. актьорите почти никога не са професионалисти – те са основно занаятчии, студенти, градски жители. Те най-често изпълняват по няколко роли в един спектакъл.
8. Измамата е същинският стимул да се премине към крайната ситуация и е динамичният двигател на френския фарс.
9. При фарса се откроява персонажът на наивника, на когото е присъща двойна игра – той е едновременно и хитрец, и глупак, неговата роля е водеща, защото героят му е многопластов.
10. На френски наивникът се нарича „badin“ , което означава наивен глупчо, който винаги остава с отворена уста поради създалата се ситуация.
11. Освен фарсове и соти́ във френския средновековен театър са известни също морали́, а малко по-рано и литургични драми, миракли и мистерии.
За материала е използвано: Генова, В., „Играта във френските средновековни фарсове“
