Има много неща, които може да направи режисьорът, когато избере да работи с един текст. Обикновено спектакълът е танц между словото и това, което се случва отвъд него, но понякога авторите с няколко думи успяват да стигнат до нещо съкровено, до нещо, което влиза директно в сърцето на човек и остава там завинаги. А режисьорът може единствено да се наслаждава на избора си на текст.
—1—
ТРУМАН: В театъра, скъпи мой, всеки тенекиен човек има шанса да открие сърцето си…
Яна Борисова, “Хората от Оз”
—2—
АКТЬОРЪТ: Ние сме актьори – ние сме обратното на хора!
Том Стоппард, “Розенкранц и Гилденстерн са мъртви”
—3—
МАКБЕТ: …Тоз живот е само
една нещастна движеща се сянка,
актьор бездарен, който се явява,
измъчва и изпъчва своя час
на сцената и след това изчезва.
История, разказана от луд,
със много шум и бяс, в която няма
ни капка смисъл…
Уилям Шекспир, “Макбет”
—4—
ЕСТРАГОН: Такъв съм. Или забравям веднага, или никога.
Самюъл Бекет, “В очакване на Годо”
—5—
АННА: Има някои неща, които си спомняме, дори никога да не са се случили.
Харолд Пинтър, “Стари времена”
—6—
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ: На кого се смеете? На себе си се смеете!
Николай Гогол, “Ревизор”
—7—
ЖОЗЕФ: Адът – това са другите.
Жан-Пол Сартр, “При закрити врати”
—8—
КРЕОН: …Никой няма по-свещено задължение да спазва закона от този, който го създава…
Жан Ануи, “Антигона”
—9—
БЛАНШ: Понякога… Има Бог… Толкова бързо!
Тенеси Уилямс, “Трамвай “Желание”
—10—
НИНА: Ако някога ти потрябва животът ми, ела и го вземи.
Антон Чехов, “Чайка”
*В материала е използван преводът на “Макбет” от Валери Петров, всички останали чуждоезикови пиеси са преведени от английски от автора на статията.
