LOGO

'

За малките неща в голямото изкуство

За малките неща в голямото изкуство Театърът – моят рай Full view

Живеем в ерата на технологиите. Животът ни са компютърът, телефонът и Facebook. Ако някой ми каже, че може да излезе без мобилния си, знам, че ще ме излъже. Общуваме чрез чатове, говорим си през Viber, а събеседникът отсреща липсва.

Това са размисли на неумиращото и вдъхновяващото.
Технологизираме се отвсякъде. Книгите си чета на телефона, а лекциите ми се пращат по пощата. Животът ни се променя, но някои неща си остават същите. Ще Ви говоря за изкуството като възпитателно средство. Ще ви говоря за театър, защото всеки, който веднъж се е докоснал до магията му, няма как да се откаже от него.

Започнах да играя в театър, когато бях на 8. Бях още дете и по детски това беше моят начин да се забавлявам. Там открих колко прекрасно е всъщност това изкуство, колко е трудно, и колко голяма сценична треска имам аз. Участието ми продължи близо 7 години, но впоследствие разбрах, че мога да съм много по-полезна като зрител, отколкото като актьор.  Аз не успях да променя театъра, но той промени мен. Направи ме по-добра, научи ме как да изразявам емоциите си, как да се опитвам да говоря по-бавно (макар все още да говоря толкова бързо, че понякога не ми се разбира) и как да намирам вдъхновение.

Парцалев - цитатСега аз му връщам жеста. Отплащам му се и му давам част от себе си. По-полезна съм от тук, ходеща на представления и пишеща за тях. Той ми дава вдъхновение, а аз му отвръщам с любов. Сега не бих могла да изляза на сцена, но се възхищавам на хората, които имат смелостта да го правят всеки ден. Това не е професия, това е талант. Умението да изразиш чувство, да го направиш свое и да го предадеш на всички в залата.

С всички тези технологии днес и малкото време, с което разполагаме за себе си, се питам дали на хората им остава време да се докоснат до магията на това прекрасно изкуство?

Интересуват ли се хората от театъра? Вярвам, че да. Много хора ходят, много хора не ходят. Но всеки, който веднъж се е докоснал до театъра, усетил е магията, почувствал е емоцията, повече никога не се разделя с него.  Остава завинаги свързан с него и го търси. Тази връзка не се прекъсва.

Това са размисли за магията и човешкото.

През годините театърът е бивал повлиян от много неща – догмите, религията, законите. Но  най-вече той е повлиян от зрителя – от неговите желания, предпочитания и разбирания.

Като всяко едно изкуство той се променя от обществото, средата и живота. Но в него има и нещо постоянно. Той е крепител, създател и пазител на чувства. Театърът съхранява надежди. Разказва за любови. Носи ценности. Онези ценности, за които може само да сме чували, и в които да не вярваме. Той изразява позиции и дава един светоглед. Не му се сърдете, когато този светоглед не е вашият, а му се насладете.

Шекспир - цитатТеатърът е място за зрелище, там всеки е някой друг. По-малко себе си, но по-открит.  Той ни предизвиква и ни говори. А някои от нас му отговаряме… Какво ми дава той? Кое е различното? Връзката и контактът с актьорите, които ти пренасят емоцията си, настроението си и аз ги усещам с всичките си сетива.

Театърът е поетично пространство, на което актьорите изразяват красотата си като творят. Смятам, че раят е да се себеизразиш. Това е моят начин, това е моят рай. Техният също.

 

Written by LoveTheater

LoveTheater.bg е сайтът за театър, в който може да намерите ревюта за театрални постановки, новини за спектакли, актьори, режисьори и събития, информация за програмаата на театрите в София и страната и множество любопитни материали.

Leave a comment