LOGO

'

„Прелюдия към изгубената душа“ или на какво е крал Поприщин

Водейки се по своя дневник, Аскентий Иванович Поприщин от „Прелюдия към изгубената душа“, ни разказва за всекидневните си преживявания, еквивалент на полудявания. Героят на Гогол, изигран от актьора и режисьор Радослав Йорданов на Открита сцена „Сълза и смях“, е чиновник със „съвършено ниска заплата“, влюбен в дъщерята на директора – Софи и тормозен от началника на отдела. И съдейки по датите в дневника, нещата излизат извън контрол.

Разболял се от дефектите в обществените органи и разбирания, героят решава, че кореспонденцията на кученцата Меджи и Фидел ще разконспирира машинациите на Директора. Но успешното похищение на писмата разкрива нещо по – лошо – предстоящата сватба между Софи и камер-юнкера Теплов. Огорчението на Поприщин и търсенето на истинското му поприще го вглъбяват в идеята, че е крал на Испания. Самопровъзгласявайки се за такъв, той се изправя срещу задушаващата го йерархическа структура, в която живее и работи. Завършва в Испания, в ръцете на Великата Инквизиция и капана на собствените си видения.

Макар комедиен, в образа на Поприщин срещаме много тъга и самота. Неговите вътрешни терзания и разкъсвания се превръщат в реалност, от която не може да избяга. Параноидна шизофрения, произхождаща от мания за величие, е диагнозата доведена от подтискането на личността, без елементарни материални облаги, чудовищно ниска заплата и тоталната си битийна незначимост.

В сегашно време това ни звучи някак познато. Може би понякога е нужна малко лудост, за да се опълчим срещу наложените ни йерархически несправедливости. Може би във всеки от нас трябва да заживее един идеалист като Аскентий Иванович Поприщин.

 

Written by Деница Димитрова

Leave a comment