LOGO

'

Влудяващо откровени „Разговори с мама“ в Театър 199

Влудяващо откровени „Разговори с мама“ в Театър 199 „Разговори с мама“ в Театър 199 Full view

„Старостта е привилегия, с която се сдобиваме малко късно. Единственият начин истински да се възползваме от нея е не да я държим само за себе си, а да я споделим…“

Случвало ли ви се е да се насочите към театъра с бодра крачка и огромни очаквания, само за да го напуснете два часа по-късно с отегчение и неописуемо разочарование? Признавам, че съм имала подобни преживявания, че дори бих казала повече, отколкото ми се иска да призная. Обикновено гледам да вкарвам в действие пословичния си песимизъм и така се предпазвам от досадата на масовия комедиен вкус. Театър 199 „Валентин Стойчев“ обаче не разочарова никога. Освен че са (почти) единственият летен пристан на театралния пътешественик, те са и един от малкото театри, които не си позволяват компромис с репертоара в името на левчетата и билетчетата.

„Разговори с мама“ е новото бижу в колекцията. Пиесата на Сантяго Овес е преработена и дописана от крайно нашумелия Жорди Галсеран, който оставя върху всяка дума неизличима следа. Диалогът е доведен до съвършенство, а репликите летят като тенис топки между обиграни състезатели. На публиката не  остава друго, освен да мести ококорен поглед, докато тече размяната. Цялата пиеса е структурирана като откровен разговор между майка и син – такъв, какъвто е хубаво да провеждаме с родителите си не само веднъж в живота. Искрено вярвам, че повечето хора ще се разпознаят – било то в едната или в другата страна. Колко са майките, които продължават да приготвят обяд на децата си всяка неделя, въпреки че последните не живеят с тях от години? Непретенциозността на думите и простичкият конфликт, който е залегнал в основата им, превръщат представлението в интимна среща за всеки зрител. Сцената е обрисувана от пъстрата сценография на Нина Пашова, която създава усещането, че сме долепили око към шпионката на съседския хол.

Снимка: Павел Червенков

Едно от най-големите достойнства на спектакъла е хармоничното партньорство между Меглена Караламбова и Георги Къркеланов. Изобщо не крия пристрастията си към тях, имайки предвид какви великолепни роли са изиграли на сцената на Театър „Българска армия“ през годините. Особено ви препоръчваме нейната Рут в „Откраднати разкази“ и неговия Яго в „Отело“. Връщайки се обратно към „Разговори с мама“, няма как да не отбележим, че се допълват блестящо, пресъздавайки в час и половина цял един живот неизказани мисли. Меглена Караламбова е същинска фурия като дяволитата майка, а Георги Къркеланов убедително ни кара да повярваме, че е огъващият се под тежестта на ежедневните грижи обикновен човек. Да се чуди човек как е възможно този нов прочит на противопоставянето на поколенията – тази стара колкото света тема, да ни отваря очите за уж очевидните неща и да кара мислите ни да препускат със 100 км в час някъде много далеч от сцената. Под тънката фарсова патина на спектакъла се крие океан от емоции, които предизвикват тежка буца в гърлото, особено във втората част на спектакъла.

Нямам съмнение, че „Разговори с мама“ ще се настани трайно в столичния театрален афиш. Безспорно го заслужава. Съветвам ви да го гледате, но не и преди да се обадите на майките си. Знаете, че те чакат от другата страна на линията.

Постановъчен екип:

постановка: Венцислав Кулев
сценография и костюми: Нина Пашова
с участието на: Меглена Караламбова, Георги Къркеланов

Written by Елена Райнова

Елена обича да открива непознати светове без значение дали са скрити в сумрака на театралния салон или в причудливите форми на облаците. Животът й е пъстра смесица от антропология, пътешествия, йога, котки и розе.

Leave a comment