Ревюта

LOGO

'

ВЛАТКО СТЕФАНОВСКИ: „Всеки от нас, занимаващ се с изкуство, е оставен сам да открие тайната!“ ( I част)

ВЛАТКО СТЕФАНОВСКИ: „Всеки от нас, занимаващ се с изкуство, е оставен сам да открие тайната!“ ( I част) Снимка Sofia Life Club Full view

В крайна сметка, всеки има своя звезда, която го следва, докато е жив! Но неговата звезда сякаш свети много ярко. От Скопие, през София, Белград, Виена и Загреб, неговата музика оставя следи. Самият Той оставя следи. Като че ли проправя пътека от светлина, която умело свързва невидимото с видимото и дава път на високото, приветства Божественото.

И всичко това би звучало доста клиширано, ако поне за минута не сте успяли да размените няколко думи с него. С „кралят на музиката“ –  Влатко Стефановски. В предишна статия бях споменала за концерта му в Sofia Live Club, но сега успяхме лично да разговаряме. Роден в Прилеп, живял в Скопие и пропътувал целия свят, Влатко в момента заема място между най-добрите световни китаристи. А виртуозността му освен в техническата част е присъща и на умението му да смесва стилове, ритми, мелодии. С помощта на Теодосий Спасов не ни беше много трудно да открием Влатко, който веднага се отзова на поканата ни. Вариантите за интервю бяха два: телефонен разговор или въпроси изпратени по мейла. Но какво стана? Уредихме си лична среща, защото както той сам каза:  „мързи ме да пиша домашната си работа“ .  А това е още по-добре за нас! Казвам „нас“ тъй като с мен беше и Стефан Здравески (саксофонист, музикант), благодарение на когото разговора пое към един по-дълбок музикален свят, който е много непознат за мен, но пък изключително интересен.

Срещаме се с Влатко Стефановски в 10:20ч. в Central Park Hotel, където той е отседнал. Пием кафе, за да се събудим, понеже след концерта купонът е продължил до ранните часове на утрото. Още при здрависването официалният тон бе премахнат. Това много ни помогна, тъй като няма да крием, че бяхме развълнувани от срещата с такъв голям музикант. И освен, че разговорът тръгна спонтанно, понякога ролите се сменяха и често Влатко задаваше въпросите.

„Опитвам се нещата, които правя, да бъдат чисто изкуство.. и ако добре си вършиш работата, тя впоследствие ще израсне на национално ниво , а ако не я свършиш добре, тя, музиката ще си остане само за теб, да си я слушаш вкъщи и твоите най-близки евентуално.“

 

Ана: – Добро утро, Влатко. Благодаря ти, че отделяш време… Кажи ми как мина концертът снощи?

Влатко: Много добре. Беше пълно. Публиката слушаше. След това продължихме до 3 часа в един ресторант. Беше доста приятно.

А: Смятам, че вкуса на една публика много говори за един народ.. Има ли разлика между публиката тук и в Македония?

В: Аз не виждам много разлика. Разбира се, има нюанси, тъй като някои песни за един означават повече, за друг по-малко. Но общо взето концертът снощи свърши с голяма еуфория.. В Скопие пък имах три концерта във Филхармонията. Беше наистина страхотно. Фантастично. Много над моите очаквания. Понеже залата е нова, аз си мислех, че ще направя един концерт и това ще бъде. Но ето, вече минаха три концерта и това изключително много ме зарадва. И самия факт, че хората показаха изключителен интерес към моята музика, ми стана много мило. Интересът е голям може би заради новия ми албум – „Майчин език“, който издадох наскоро..

majcin jazik album

А: Да не би да е заради националното чувство, което заглавието събужда?

В: „Майчин език“? Не мисля, че тук има място за национални чувства. Аз опитвам нещата, които правя, да бъдат чисто изкуство.. и ако добре си вършиш работа, тя в последсвие ще израсне до национално ниво, а ако не я свършиш добре, тя, музиката ще си остане само за теб… да си я слушаш вкъщи ти и твоите най-близки евентуално.

А: За разлика от тук, процента за култура в Македония е много по-висок, но и въпреки това музиката, която свириш там не е толкова актуална. Защо това е така според теб?

В: Да ти кажа, аз понякога чрез медиите следя някои неща, които се случват около музиката ни в Македония и имам наблюдения около това кой е доволен, кой не е, кой е фрустриран… Затова аз съм се научил да действам индивидуално и сам да се боря за моята кауза, за моята музика и моето изкуство, така че винаги се опитвам да не завися от нито едно министерство, понеже винаги съм някъде на път, в чужбина…. Иначе да, културните политики във всяка държава са различни. Някъде дават повече, някъде по-малко. Някъде има повече за кино, някъде театърът е приоритет, а има места, където музиката е в основата на държавната политика. Но във всеки един случай, ако говорим за култура, аз мисля, че на европейско ниво процентът за култура е скандално малък.  Но ти примерно, се занимаваш с театър, който като изкуство е директно зависимо от държавния бюджет…

А: Аз правя и независими представления. Защото ако чакам субсидии… Така направихме и балканското кабаре по „Буре барут“ от Деян Дуковски. Аз ти бях споменала за него тъй като ползвахме твоя песен в представлението. „Gipsy song” я свиреха на живо, пяхме я на македонски, и в контекста на драматургията изключително емоционално пасна и музиката. На какво се дължи фактът, че точно тази песен стана толкова известна? Имаш ли обяснение?

„Александър Морфов използва „Gipsy song“ в „Хъшове“. Представлението е много добро. Изключително е! Голям хит.“

В: Не мога да кажа на какво се дължи. Да знаех на какво се дължи, щях да опитам да направя нова. Този хит просто ми се е случил. Песента е написана през 1997г., преди цели двадесет години. Не мога всеки ден да произвеждам подобно нещо, не мога да ги произвеждам на конвейрен принцип. (смях)  Такава песен просто ти се случва в някакъв момент.. Не можеш да планираш. Няма как. Да можехме сто песни такива да направим, всички щяхме да бъдем Пол Макартни. Но понеже това е невъзможно, успех е да направиш и един хит на десет години.

А: С българския вариант на „Gipsy song“ сигурно си запознат..

В: Да, Александър Морфов я използва в „Хъшове“..  Смениха малко текста, но ме питаха, аз им позволих.. Щом е в ползва на театъра и на представлението, тогава е разбираемо, даже наложително е текстът да бъде сменен. Представлението иначе е много добро. Изключително е! Голям хит.

А: Да, затова и още се играе.

Стефан: Много години вече се играе.

В: (приятно изненадан!) Още се играе? Сериозно?

С: И почти винаги залата е пълна, някога даже и няма билети.

В: Браво, много се радвам!

Тук ни прекъснаха. Чакаха го на другата маса, а той им обясняваше, че след малко ще ги придружи. Тогава разбрахме, че нямаме много време и решихме да пристъпим конкретно, към останалите неща, които представляваха интерес за нас. Очаквайте скоро втора част от интервюто с Влатко Стефановски!

Written by Ана Б.

Leave a comment