LOGO

'

„Валентинов ден“ отново на сцена

„Валентинов ден“ отново на сцена валентин Full view

Вярвам, че ако не всичките ни читатели, то поне по-голямата част, са добре запознати с личността на Валентин Ганев. Моите асоциации за него са интелигентен мъж, благ, носител на награди „Икар“ и „Аскеер“. Обаче съвсем наскоро бях свидетел как самият той „куфее“ на легендарното парче Smells Like Teen Spirit… Див, необуздан, агресивен дори. Признавам си – това не беше сън. Съвсем не. Това всъщност е доста любопитна сцена от постановката „Валентинов ден“.BIG13270824892valentinovden_04_1024

Това представление присъства в режисьорския репертоар на Явор Гърдев от доста години насам, но след близо десетгодишно отсъствие то се преражда на сцената на City Mark Art Center в София. Освен споменатия Валентин Ганев триото се допълва от други две изключителни актриси – Светлана Янчева и Жорета Николова.

В творбата на руския драматург Иван Вирипаев постоянно присъства елементът на ретроспекцията. Последователно се прехвърляме между „тук“ и „там“, сега и преди, любовта и последиците от нея. На пръв поглед темата на пиесата изглежда прозаична – любовен триъгълник. Но това се оказва само скелетът на един сложен организъм, който си е самодостатъчен (сякаш нищо друго не съществува в света), но и се саморазгражда. Защото все пак неговите съставни са хора, а тяхната същност е тленността.

Две жени, влюбени в един мъж. Дори след неговата смърт копнежът продължава да ги свързва, но и да създава огромна пропаст между тях. Пиесата-разходка из три живота, сплетени в един, ни дава представа за душевните преживявания на различните хора в дадения проблем. Ясно очертани са катарзисите, вътрешните борби, през които преминават те. Дали омразата е наистина омраза или страх да се смириш? Дали смирението няма да ти отнеме единствената причина да се чувстваш жив, макар тя да ти носи непоносима болка? Можем ли да дадем прошка и какво ни носи тя?

val_den-06Забележителна е и сценографията, дело на Никола Тороманов. Напълно в унисон с действието на сцената. Тя е хем модерна, хем практична, перфектно обслужваща нуждата на режисьорския замисъл. Подобната на батут обстановка също като героите ту издиша и се смачква, ту се напомпва и връща към живот.

Това представление би завладяло хора от всяко поколение. Със сигурност едни ще припознаят себе си в историята, други ще воайорстват и може би ще научат нещо за живота и неговата безкомпромисност. Каквото и да ви донесе, едно е ясно – няма да останете равнодушни.

Written by Стоян Габровски

Leave a comment