LOGO

'

Тайните, скрити в „Семеен албум“

Тайните, скрити в „Семеен албум“ „Семеен албум“ Full view

Всичко трябва да има своето име – цветята, дърветата, ветровете, бурите… Така можеш да говориш по-лесно с тях, можеш да ги разбереш, да ги обвиниш, да ги заобичаш или намразиш. Ако наистина всичко има свое име, емоцията, която изпитах докато гледах „Семеен албум“ в Младежки театър „Николай Бинев“, би се наричала Елизабет или Анна (нямам идея защо).

В свое интервю за БНР Малин Кръстев – автор и режисьор на спектакъла, казва, че текстът е чакал 14 години и че подобно представление се прави с много близки хора, а и тримата актьори са негови приятели. Кръстев казва още, че е искал да създаде контрапункт на ширещата се агресия по сцените – едно тихо представление. А точно това е успял повече от добре да направи. Отдавна не бях гледала спектакъл, в който да не се вика (въпреки че главните герои се карат почти постоянно), да не се умира по сцената, да има едно естествено спокойствие, което в никакъв случай не е скучно.

dsc_5155

Историята в пиесата е колкото трагична, толкова и комична. Двамата братя, които приличат на майка си по закръглената й фигура – Пони (Герасим Георгиев – Геро) и Сис (Владимир Пенев), живеят сами в голяма красива къща. Сис, със своята мания да събира вратовръзки, и Пони, с цветята си с имена, на които говори, когато е самотен, са различни, но и близки в своите копнежи за любов. Сякаш нищо не би се объркало в техния малък семеен кръг, въпреки че Пони постоянно заплашва да се изнесе, докато един ден не идва бурята.

Това е спектакъл, който разказва житейската история „как хората си отиват с една тайна от нас, докато дойде времето, в което започваме да я откриваме сами“, казва Малин Кръстев пред БНР. Защото с онази буря в подредения живот на Пони и Сис идват и скритите на последната страница от семейния албум снимки – тайните, които не сме в състояние да запазим, а още по-малко можем да разкрием. И бурята също си има име – Дея (Искра Донова).

Сис, Пони и Дея освен свързани поради иронията на съдбата, са обвързани и от едно чувство – страх. Макар и от различни на пръв поглед неща те се страхуват най-вече да не останат сами. И случайността, както си мислиха те в началото, ще ги спаси от самотата. Тази случайност намира особено място в „Семеен албум“, а целият спектакъл е олицетворение на твърдението, че няма нищо случайно на този свят. Всяко нещо си има причина и най-вече последствия.

Хуморът в пиесата също не липсва, но той е тънък, интелигентен и те усмихва. Комичните ситуации идват от добре написания текст и от актьорите, а не от пошли и преиграни майтапи.

Тримата актьори с лекота минават през всяка сцена, случка, секунда. Сякаш наистина трима приятели са се събрали, дошъл е четвъртият и им е казал – „вижте сега…“. Много ценно за мен е, че режисурата е оставила почти невидим отпечатък върху спектакъла – не си казах нито веднъж „ей, гледай какво режисьорско решени“. Нещата се случват естествено, плавно и повече от на живо.

Спектакълът има награда „Аскеер“ за водеща мъжка роля на Герасим Георгиев – Геро и за съвременна българска драматургия на Малин Кръстев. И въпреки че по време на церемонията бях леко изненадана, заради непознаването на спектакъла, сега мога с две ръце да кажа, че това представление заслужава! То трябва да се гледа от хората, които искат да видят нещо „нормално“, но направено с вкус и внимание към всеки детайл.

Постановъчен екип:

Режисьор: Малин Кръстев
Сценография и костюми: Кирил Наумов
Музика: Калин Николов
Фотограф: Симон Варсано
С участието на: Герасим Георгиев – Геро, Искра Донова, Владимир Пенев

Written by Мирена Керезова

Мирена е PR специалист и създател на LoveTheater.bg. Идеята за сайта се реализира през 2014. Тя е носител на PR Приз, връчван от БДВО, за комуникационната стратегия на LoveTheater.bg.

Leave a comment