LOGO

'

Световни класики в Любляна

Световни класики в Любляна photo Peter Uhan Full view

В следващите три статии ще ви запозная с най-важните театрални събития в Словения, Чехия и Словакия. В първата ще разгледаме три театъра в столицата на Словения – Любляна.

Националният театър на Словения е известен с консервативния си репертоар, включващ класически европейски текстове и съвременни некомерсиални произведения. Театърът е наследник на първото словенско представление, изиграно през 1867 г. През годините няколко пъти сменя името си, а в момента се казва Drama SNG (Slovensko Narodno Gledališče) – име, дадено през 1992 г. Сградата е построена в стил Арт Нуво.

Спектакълът „Фауст“ (по едноименното произведение на Гьоте) с режисьор световноизвестният Томаш Пандур е създаден през 2015 г., една година преди смъртта на режисьора. Въпреки, че историята за Фауст е базирана на средновековната легенда за човек, който продава душата си на дявола, тя всъщност се занимава с отчуждаването на съвременния човек и неговата нужда да разбере себе си и света. Гьоте разкрива проблемите на днешното време, които поставят въпросите за доброто и злото и се обръща към света, който вече не е неограничен, а е крайно ограничен в човешкия ум. Гьоте се занимава с ефимерното и преходно стремление на човека напред, което винаги звършва с крах. През алхимията на създаването на спектакъла Томаш Пандур взима легендата за Фауст и изгражда собствена поетика и истина, актуална за нашето време. Това е последният спектакъл, направен от Пандур, който все още може да бъде гледан на живо.

Photo by Aljoša Rebolj
Photo by Aljoša Rebolj

Чеховият „Иванов“ ще види бял свят през януари 2019 г. Режисьорът Александър Поповски се захваща с „диагнозите“ на Иванов, които звучат толкова познати и съвременни: изтощение, разочарование, умора, въплътени в един харизматичен идеалист. В допълнение към депресията Иванов има финансови проблеми, измъчван е от вина към болната си съпруга, която отдавна е спрял да обича. Безмилостно анализиращ себе си през цялото време, Иванов става своят най-суров съдия, опитвайки да разбере по-добре какво се е случило със самия него и как е стигнал до ръба на здравия разум.

Един много интересен спектакъл е „Али“ (по известния филм на Райнер Вернер Фасбиндер) на режисьора Себастиан Хорват. Премиерата ще бъде през февруари 2019 г. 40-годишният мароканец Али е един от многото работници мигранти, които се опитват да намерят своето щастие в Германия. Еми, 60-годишна вдовица, изкарва прехраната си като чистачка. Истинско усещане за топлина и обич възниква между нея и Али. Въпреки това връзката им се пречупва поради предразсъдъци и липса на разбиране в тяхната среда: съседите на Еми, колегите, дори порасналите й деца не могат да се примирят с произхода на Али и социалното му положение като „временен работник“.

„В своя филм „Али: Страхът изяжда душата“ (1974 г.) Фасбиндер разкрива многопластова любовна история, разположена в периферията на обществото. Със своята модерна естетика и почерк той изправя зрителя срещу социалните стереотипи, които предвид неотдавнашната миграционна вълна, ксенофобия и консерватизъм, остават невралгични точки на обществото и човечеството.“  четем в резюмето.

 

photo from the film "Ali: fear eats the soul"
photo from the film „Ali: fear eats the soul“

Основан през 1949 г. Градският Театър в Любляна е вторият по големина драматичен театър в Словения. През годините театърът се превръща в модерна театрална компания с поне девет продукции и две копродукции годишно. Театърът се фокусира основно, но не само върху съвременни спектакли и мюзикъли.

„Сън в лятна нощ“ (Уилям Шекспир) на режисьора Йерней Лоренци (режисьорът гостува в България през 2016 г. с „Илиада“) представя любовта не просто като платонична, а като тясно свързана със сексуалността. Резюмето към представлението напомня, че комедията разбива стереотипната гледна точка и празнува силата на женската природа и естеството. Мъжките персонажи в пиесата са по-инфантилни и психологически и емоционално по-слабо развити. Жените са по-рационални, последователни и балансирани. По този начин комедията разрушава йерархичния дуализъм на разума и природата и подкопава традиционното разбиране. Любовта е нестабилна – тя бързо размива ума, но и бързо изчезва, затова клетвата за вечна вярност може да бъде много съмнителна тема. Сън в лятна нощ доказва, че важна част от човешката личност е светът на въображението. 

photo Peter Uhan
photo Peter Uhan

Пиесата „Животът като творба“ на Ханох Левин е режисирана от Андрей Юс. Тя разглежда живота като концентрат от екзистенциални въпроси, с които се сблъсква всяко човешко същество, наближавайки края на земния си път: смисълът на живота, самотата и отношенията с другите, собствената отговорност за придаването на смисъл на живота. Действието се развива през нощта в съпружеска спалня. Двойка в края на 50-те си години лежи в леглото. Мъжът събужда съпругата си и й съобщава, че я напуска след тридесет години брак. Следва жесток сблъсък между двамата. Натрупаната нетърпимост и осъзнаването на човешката преходност предизвикват лавина от обвинения и изповеди. Още по-интересно става в края на пиесата, когато двойката е изненадана от неочакванто посещение на самотен семеен приятел. Появата му променя начина, по който съпрузите гледат на брака си.

photo Aljosha Rebolj
photo Aljosha Rebolj

Младежкият Театър в Любляна е основан през 1955 г. През своята половинвековна история сътрудничи с много режисьори. Сред тях: Жарко Петан, Миле Корун, Душан Йованович, Томаш Пандур, Едуард Милър, Мартин Кушей, Йерней Лоренци и много други.

Друга театрална версия на известено заглавие от големия екран е „Идиоти“ по Ларс фон Триер с режисьор Нина Райич Краняц. Спектакълът разглежда темите за отчуждението, мястото ни в обществото, щастието и отговорността към свободата.

 Какъв е смисълът да имаме общество, което става все по-богато, ако никой не е по-щастлив? Ние се борихме за свободата си, но когато я получихме, не я ползвахме за нищо. Затова трябва да започнем от нулата. Да се опитаме да видим това, което сме забравили да виждаме. Да станеш идиот е пътят към същинската красота на човека. Да бъдеш идиот е лукс.” казва един персонаж от спектакъла. 

 

photo Matevz Paternoster
photo Matevz Paternoster

Пророк“ (по книгата на Халил Джубран), режисиран от Барбара Пиа Йенич, имаше премиера на 13 октомври 2018 г. „Пророк“ е един от онези литературни шедьоври, които са толкова универсални, че се четат от хората от всички континенти и всички поколения, защото той се занимава с човешкото във всеки един от нас. В романа, чрез парафраза на библейските истории, Джибран представя мисли за живота по ежедневни и фундаментални въпроси, на които човек търси отговори от раждането до смъртта си. Централната идея е универсалната любов и значението на това да бъдеш човек, което определя способността ни да обичаме.

photo Nada Zgank
photo Nada Zgank

Не спирайте да четете хубави книги и да гледате интересни филми, защото някой ден може да ги срещнете и на сцената! До следващия път! 

Written by Сребрина Георгиева

Leave a comment