LOGO

'

Стефан Витанов: „Предизвикателство е да поставяш танци на актьори и удоволствието след като се получи всичко е несравнимо.“

Точно в този момент се провежда последният уъркшоп на хореографа Стефан Витанов с участниците на МСТФ „Данаил Чирпански“. Всеки ден той запознаваше студентите с българския фолклор и традициите, с които е обвързано всяко едно движение от танците. Преди началото на събитието го попитахме за любовта му към танците и за очакванията му от фестивала. Ето какво не разказа той:

  • От къде идва страстта Ви към фолклорните танци?

Любовта ми към българските танци съществува от 9 клас. Тогава за първи път се качих на сцена танцувайки и от тогава не съм слизал. Вече не се изявявам като танцьор, а като хореограф, но пак съм около сцената.

  • Кое е уникалното и неповторимо в българския народен танц? 

Танцът си е танц, независимо какъв е. Уникалното в сценично разработените ни фолклорни танци е духът, който носят със себе си – характерните особености в чертите на хората от различните области. България е малка, но с изключително богата палитра от танци, песни и може би това ни прави малко по-различни.

  • Какви са трудностите, които сте срещали по пътя на танца?

Трудностите са много. Няма да споменавам ниското заплащане на професионалните танцьори и за реализирането им. Трудната част всъщност е отдадеността. Тежките 6-8часови репетиции, болките в мускулите, в ставите, контузиите, но знаеш, че го правиш в името на Негово величество Публиката.

  • Вие сте ръководител-хореограф в детско-юношески ансамбъл „Еремия“, трябва ли да се възпитава любовта към народната музика и традициите у децата?

Да, трябва – и към музика, и към танц. Сцената възпитава на много дисциплина, отговорност и себеизразяване, които са добродетели, които смятаме за изключително важни за децата Затова се стараем да го развием у тях. Учител съм и в училище и се старая да науча децата на тези неща, които ще са им важна във всяка сфера, в която искат да се развиват.

  • Къде е допирната точка между народните танци и театъра? 

Танците на фолклорна основа, които масовата публика гледа, сами по себе са вид театър. Сценично разработените фолклорни танци са тези, които са извадени от бита, но са подчинени на законите на сцената. Друг е въпросът, ако говорим за подготовка на актьорите. Един актьор, който владее основите на някой танц, познава по-добре тялото си, а ако танцът е български, заради спецификата си и различните акценти в него, по-лесно успява пресъздаде какъвто и да е стил танци.

  • Правили ли сте досега уъркшопи с актьори и какви са впечатленията Ви? 

Досега не съм провеждал семинар с актьори, но съм хореограф на няколко театрални представления в ДТ „Йордан Йовков”- Добрич, ДКТ Пловдив и Народен театър „Иван Вазов” и работата с театрали ми беше интересна. Предизвикателство е да поставяш танци на актьори, а не на професионални танцьори, но удоволствието след като нещата са се получили е несравнимо. Ползите ни са взаимни. Колкото те научават от мен, като бивш професионален танцьор, толкова аз научавам и от тях като професионални актьори. Но така е – ако изкуството е семейство, то всички замесени сме братовчеди и си помагаме.

  • Какво ще е различното във Вашия уъркшоп по време на МСТФ?

Различното ще е там, че ще са включени актьори от чужбина, които нямат и идея за българските танци. Лично на мен ще ми е интересно ще го възприемат, как ще го разберат и дали ще уловят някакви български черти на характера. След като са актьори, аз като хореограф ще им обясня какво носи танца, който ще играят, от къде е, какви са хората там и ще гледам израженията им когато се превъплъщават в ролята си. За мен това ще е много любопитно, а за техническата част … ще се постарая да не ги тормозя …. много.

Written by Калина Дамянова

Leave a comment